French
DeutschКлодия – Уикипедия
| Клодия Clodia | |
 Клодия от „Promptuarii Iconum Insigniorum“ | |
| Родена | около 95 г. пр.н.е. |
|---|---|
| Починала | 45 г. пр.н.е. |
| Семейство | |
| Баща | Апий Клавдий Пулхер[1][2] |
| Майка | Цецилия Метела Балеарика Младша[3][4] |
| Братя/сестри | Публий Клодий Пулхер Апий Клавдий Пулхер[3][5] Гай Клавдий Пулхер |
| Съпруг | Квинт Цецилий Метел Целер[1][6] |
| Партньор | Юлий Цезар Катул |
| Деца | Цецилия Метела Целер |
| Клодия в Общомедия | |
Клодия (на латински: Clodia) е женската форма на римското име Клодий (Clodius от Claudius), което имат особено трите сестри на Публий Клодий Пулхер и на Апий Клавдий Пулхер (консул 54 пр.н.е.).
Трите Клодии произлизат от влиятелния аристократичен род на Клавдиите, който дава много прочути личности в римската история. Баща им Апий Клавдий Пулхер, който е консул през 79 пр.н.е., оставя фамилията си след смъртта си обедняла, затова една от сестрите трябва да се омъжи без зестра.
Средната от трите сестри (* ок. 94 пр.н.е. – + 44 пр.н.е.) е от най-прочутите жени на късната Република. Става дума за нея, когато се казва само „Клодия“. Тя е омъжена за Квинт Цецилий Метел Целер и живее в много свободен стил, който е остро критикуван от Марк Тулий Цицерон в речта му „Pro Caelio“. Заподозрена е в инцест с брат ѝ Клодий и че е отровила съпруга си (който умира през 59 пр.н.е.). Нейната дъщеря Цецилия Метела Целер е съпруга на Публий Корнелий Лентул Спинтер.
Най-старата сестра е омъжена за Квинт Марций Рекс, най-малката за Луций Лициний Лукул. Лукул се развежда с нея след десет години брак през 66 пр.н.е. И за тях има слухове за връзки, между другото с брат им.
Единият брат на Клодия Апий Клавдий Пулхер става консул 54 пр.н.е. Вторият ѝ брат е свещеник. Третият ѝ брат, Публий Клодий, назоваван Пулхер, е няколко години по-млад от Клодия и по слухове има инцест с нея.
Клодия придружава съпруга си Метел Целер в Ориента и остава после като богата вдовица със свободен морал.
Клодия умира вероятно през 44 пр.н.е.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- G. Fau: L'émancipation féminine à Rome
- W. J. Tatum: The Patrician Tribune. Publius Clodius Pulcher. Chapel Hill 1999
- L. Fezzi: Il tribuno Clodio. Roma-Bari 2008
|
