Класически науки – Уикипедия

Класическите науки изследват класическата античност. Те обхващат гръко-римския свят, особено езиците и литературата му, но също и философията, историята и археологията му. В Западния свят, класическите науки се считат за част от хуманитарните науки и основен елемент от общото образование.

Областта на класическите науки покрива историческия времеви период от средата на второто хилядолетие пр.н.е. до 6 век от н.е.[1]

След застоя на Средновековието, проявата на изключителен интерес към античността сред ренесансовите мислители поставя началото на системното ѝ изучаване. На границата между 18 и 19 век класическите науки приемат форма,[2] първоначално като класически филологии, от която през 19 век немските филолози отделят античната история.[3] Немските учени веднага заемат безусловно водещи позиции в класическите науки до началото на 20 век. В днешно време, те са загубили лидерската си позиция в полза на англичаните, французите и американците.[4]

Сред основоположниците на историята на класическото изкуство са Йохан Винкелман и Фридрих Волф.[5] През 19 век се изучава предимно политическата история на Древна Гърция,[6] като един от главните проблеми на класическите науки е въпроса за произхода на древногръцкия народ и културата му.[5] През 20 век центърът на внимание се премества върху социалната структура на античните общества, най-вече робството.[7] В съвременните класически науки особено важно място заема темата за полиса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ The British Library – Classics Архив на оригинала от 2019-08-06 в Wayback Machine. Посетен на 13th декември 2017
  2. ↑ Суриков И. Е., Ленская В. С., Соломатина Е. И., Таруашвили Л. И. История и культура Древней Греции. Энциклопедический словарь / Под общ. ред. И. E. Сурикова. Языки славянских культур, 2009. ISBN 978-5-9551-0355-6. с. 287.
  3. ↑ Аверинцев С. Филология – электронная библиотека языкознания
  4. ↑ Суриков И. Е. Винкельман – Ницше – Гитлер: „Немецкая античность“ и складывание нацистской идеологии // История и современность. 2012. № 1.
  5. ↑ а б Энтони Графтон. От полигистора к филологу // НЛО, 2006 № 82 (сайт Журнальный зал)
  6. ↑ Карпюк С. Г. История Древней Греции. Лекции (краткий курс). М.: ИВКА РГГУ, 2010.
  7. ↑ Кафедра „Экономическая теория, политика и право“ (ИМЭК)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Класически_науки&oldid=12062948“.