Кирил Шиваров – Уикипедия

Кирил Шиваров
български скулптор
Роден
Кирил Александров Шиваров
Починал
26 март 1938 г. (50 г.)
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествено училище за приложни изкуства в Прага
Художествена академия във Виена
Направлениескулптура
Известни творбиЛъвската фигура на паметника на връх Шипка
Семейство
Деца0

Кирил Александров Шиваров е български скулптор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юли 1887 г. във Варна. Баща му Александър Шиваров е варненски мебелист и дърворезбар, създал мебелите в двореца Евксиноград и иконостаса на Катедралата, а чичо му Анастас Шиваров – лютиер, печелил престижни конкурси в Европа[2].

През май 1917 г. става първият български автор[3], който открива самостоятелна скулптурна изложба в България. Учи в Художествено училище за приложни изкуства в Прага и през 1925 – 1929 г. специализира скулптура в Художествената академия във Виена[1][4] при проф. Едмунд Хелмер.

Умира на 26 март 1938 г. в София, по време на работа, при падането на капител за сградата на Съдебната палата. Кирил Шиваров няма деца. Неговият племенник, капитан Йордан Шиваров, живее във Варна.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. ръководи курс по декоративна скулптура в родния си град. На 5 септември 1920 г. в бюфета на Морската градина във Варна се провежда втората му самостоятелна изложба. През 1923 г. Шиваров се завръща във Варна[5] и заедно с художника И. Радинов правят съвместна изложба. През същата година той е избран в ръководството на Дружеството на художниците в града и за председател на "Дом на изкуствата" във Варна.[6] Сред най-известните му творби във Варна са скулптурите, украсяващи Икономическия университет във Варна, Фонтанът на сирените (1928) в Морската градина, скулптурите върху сградата на Софийска банка на ул. „Преслав“, Паметника на граничаря в Морска градина (Варна), украсата на Варненски аквариум, бившите хотели „Морско око“ и „Ню Йорк“ и много други.

Паметникът на връх Шипка

От 1928 г. Шиваров живее в София. От този период са много от най-известните му творби[7]:

  • Статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет;
  • Лъвската фигура на паметника на връх Шипка;
  • Фонтанът със сирените в Морската градина в град Варна;
  • Паметникът на хан Аспарух на Аспаруховия вал;
  • Скулптурите, украсяващи сградите на БНБ, Народния театър „Иван Вазов“, Софийската градска библиотека, Съдебната палата, Министерството на благоустройството и др.

Съдбата на неговото творческо наследство е незавидна.[7] След смъртта на Шиваров името му потъва в забрава, част от творбите на скулптора изчезват, други се рушат.

На 29 декември 2015 г. във Варна е открит паметник на скулптора в градинката до Търговската гимназия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4841 – 4842.
  2. „Видният варненски скулптор Кирил Шиваров излиза от забвението“ (Статия, посветена на 120-годишнината от рождението на Шиваров), електронно издания Днес +, 12 декември 2007 г.
  3. Николай Бошев, „Скулпторът Кирил Шиваров“, в-к „Култура“, бр. 25 (2034), 26 юни 1998 г.
  4. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 8, 08 март 1923 г., стр. 2
  5. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 20, 20 март 1923 г., стр. 1
  6. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 27, 28 март 1923 г., стр. 1
  7. а б Елена Владова, „Забравеният скулптор“, в-к „Дневник“, 20 декември 2007 г.