Карл Попър – Уикипедия

Карл Попър
Karl Raimund Popper
австрийско-британски философ
Роден
Починал
ПогребанВиена, Австрия
Религияагностицизъм
Учил въвВиенски университет[1]
Кеймбриджки университет
Виенски университет[1]
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаКритически рационализъм
ИнтересиЕпистемология, философия на науката, логика, политическа философия, метафизика
Идеифалсифицируемост
ТекстовеThe Logic of Scientific Discovery (1959)
The Open Society and Its Enemies (1945)
Карл Попър в Общомедия

Карл Раймунд Попър (на немски: Karl Raimund Popper) е австрийско-британски[2] философ и общественик.[3][4] Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на 20 век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него „Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за „истина“, а по-скоро се опитват да установяват закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно в мир“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Попър е написал една автобиография,[5] която се приема без уговорки. Роден е на 28 юли 1902 г. във Виена по времето, когато тя е столица на Австро-Унгарската империя. Родителите му са от еврейски произход, но са приели протестантството. Баща му, адвокат и преподавател във Виенския университет, притежавал библиотека с над 10 000 тома.[6] Преди още да завърши гимназия, Попър започва да слуша лекции в университета. След матурата се записва и завършва с правото да преподава в училище, но междувременно работи. В 1928 г. защитава докторат при психолога Карл Бюлер. Скоро след това се оженва, но със съпругата си решават да нямат деца.

Гробът на Карл Попър

Още като докторант по психология Попър се свързва с участниците във Виенския кръг (или кръжок), но никога не става негов член. Въпреки това първата книга, която пише, „Двата основни проблема на теорията на познанието“,[7] е публикувана през 1934 г. в поредицата издания на кръжока.

През следващите години работи като самостоятелен изследовател в Лондон и по-нататък намира преподавателско място в Нова Зеландия, където пребивава до 1945 г. Там пише и влиятелната си политическа книга „Отвореното общество“. През 1946 г. е назначен в Лондонското училище по икономика, където преподава до пенсионирането си през 1969 г. В същото време философските среди, в които се цени неговата работа, са предимно в Кеймбридж, и още през есента на 1946 г. Попър е поканен за една лекция, на която влиза в станала известна дискусия с Лудвиг Витгенщайн.[8] През 1947 година е сред основателите на Обществото „Мон Пелерен“. Попър продължава активната си дейност до последните си дни.

Умира на 17 септември 1994 г. в Лондон, но е погребан в Австрия. През последните десетилетия на своя живот Попър получава световно признание и става носител на редица престижни награди и титли.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Принципът на фалсифицируемостта гласи, че ако една теория не допуска възможността да се окаже невярна, то тя е псевдонаучна. Казано с други думи, ако не съществува експеримент, който да покаже че теорията е невярна, то тя е псевдонаучна. Тук възниква въпросът: допуска ли теорията за фалсифицируемостта възможността да бъде опровергана. Възможен ли е експеримент, който да покаже нейната неистинност. Ако няма такъв експеримент, то според същата тази теория тя е ненаучна.

Чрез принципа на фалсифицируемостта Карл Попър изразява своето схващане за истината:

„ ....не ме интересуваше дали дадена теория е истинна, нито кога се смята за приемлива... Аз исках да разгранича псевдонауката от науката, знаейки добре, че първата греши, а втората понякога може да се натъкне на истината.[9] “
Бюст на Карл Попър във Виенския университет, 2002, скулптор Кристине Пилхофер.

Попър подкрепя теорията на Айнщайн във връзка с факта, че тя посочва събития, които биха могли да протекат съобразно нейните предсказания, но и биха могли да я опровергаят. Подкрепя още Зигмунд Фройд и Алфред Адлер, тъй като счита, че техните теории практически обхващат всичко, което може да се случи в тяхната сфера на действие. Оттук той стига до извода, че:

  • Ако поискаме лесно можем да получим опровержение на всяка създадена теория.
  • Потвържденията трябва да се вземат под внимание само когато са в резултат от рискови предсказания.
  • Всяка „добра“ научна теория се проявява като забрана, тя не допуска появата на определени събития. Колкото по-силно ограничава, толкова по-ценна е тя.
  • Теорията, за която не може да се измисли оборващо събитие е ненаучна. Критерий за научния статус на теориите е тяхната фалсифицируемост или опровержимост.[10]

Грешките според Попър са двойствени същности, които могат при едни и същи обстоятелства да се оказват истинни или неистинни. С помощта на тази теория:[11]

  • ще се обобщят на пръв поглед несвързани изследвания, в центъра на които се намира проблемът за несъвършенството на човека и неговото познание;
  • ще стане разбираема възможността да съществуват множество конкуриращи се теории за истината;
  • самият проблем за съответствието ще се появи в нова светлина и ще се очертаят пътищата за по-ефективно използване на събраната през вековете информация.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Отвореното общество и неговите врагове: Т. 1 – 2 (Превод от английски Камен Лозев; Послеслов от Богдан Богданов), София: Фондация Отворено общество и Златорогъ, 1993 – 1995
  • Безкрайното търсене: Автобиографията на един интелектуалец (Превод от английски Тодор Петков), София: Златорогъ, 1998 (София: Балкан прес ЕАД), ISBN 954-437-064-1
  • Нищетата на историцизма (Превод от английски Кънчо Кожухаров), София: Рива, 2000, ISBN 954-8440-36-9
  • B търсене на по-добър свят: Лекции и есета от трийсет години. (Превод от английски Камен Лозев), София: Калъс и Космополит, 2003 ISBN 954-8400-04-9
  • Целият живот е решаване на проблеми (Превод от английски и послеслов Камен Лозев), София: Калъс и Космополит, 2005, ISBN 954-8400-05-7

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • (1934) Logik der Forschung; англ. превод (1959) The Logic of Scientific Discovery
  • (1936) The Poverty of Historicism; частна лекция, публикувана в статии 1944/5 и като книга в 1957.
  • (1945) The Open Society and Its Enemies
  • (1963) Conjectures and Refutations: The Growth of Scientific Knowledge
  • (1972) Objective Knowledge: An Evolutionary Approach, Rev. ed., 1979
  • (1972) Unended Quest: An Intellectual Autobiography
  • (1977) The Self and Its Brain: An Argument for Interactionism (заедно с Джон Екълз (John C. Eccles))
  • (1994) All life is Problem Solving
  • (1994) The Myth of the Framework: In Defence of Science and Rationality
  • (1998) The World of Parmenides, Essays on the Presocratic Enlightenment

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б plato.stanford.edu
  2. ↑ Adams 2007, с. 196.
  3. ↑ Watkins 1997.
  4. ↑ Watkins 1994.
  5. ↑ Попър 1998.
  6. ↑ Monk 2001, с. 447.
  7. ↑ Die beiden Grundprobleme der Erkenntnistheorie, обемист ръкопис, който по настояване на издателя бива съкратен и е издаден със заглавието „Логика на изследването“, Logik der Forschung; двадесет години по-късно Попър го преработва за издаване на английски език и това става най-влиятелната му философска книга The Logic of Scientific Discovery (1959)
  8. ↑ Едмъндс 2004.
  9. ↑ Popper 1981, с. 33.
  10. ↑ Popper 1981, с. 37.
  11. ↑ Сивилов 1992, с. 480.
Цитирани източници
  • Едмъндс, Дейвид и др. Ръженът на Витгенщайн. 41Т, 2004. ISBN 9549145832.
  • Попър, Карл. Безкрайното търсене: Автобиографията на един интелектуалец. София, Златорогъ, 1998.
  • Сивилов, Любен чсъст.). Теории за истината. Част 1. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992.
  • Adams, I. et al. Fifty Major Political Thinkers. Routledge, 2007. (на английски)
  • Monk, Ray (ed.). The Great Philosophers : From Socrates to Turing. Orion Pub Co, 2001. ISBN 978-0753811368. (на английски)
  • Popper, Karl. Conjectures and Refutations: The Growth of Scientific Knowledge. London, Routledge, 1981. (на английски)
  • Watkins, John. Karl Popper (1902 – 1994) // The British Journal for the Philosophy of Science 45 (4). 1 December 1994. DOI:10.1093/bjps/45.4.1089. p. 1089 – 1090. (на английски)
  • Watkins, John W. N. Karl Raimund Popper 1902 – 1994 // Proceedings of the British Academy 94. 1997. p. 645 – 684. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Карл Попър.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Попър&oldid=11964600“.