French
DeutschКарл Бари Шарплес – Уикипедия
| Карл Бари Шарплес Karl Barry Sharpless | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Колеж „Дартмут“ Станфордски университет Харвардски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Масачузетски технологичен институт Станфордски университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (2001) Медал Пристли (2019) |
| Семейство | |
| Съпруга | Джан Дюзър |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | www.scripps.edu/chem/sharpless/cv.html |
| Карл Бари Шарплес в Общомедия | |
Карл Бари Шарплес (на английски: Karl Barry Sharpless) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2001 г. заедно с Рьоджи Нойори и Уилям Ноулс за работата му по стереоселективните реакции и отново през 2022 година с Керълин Бъртози и Мортен Мелдал за разработването на клик химията и биоортогоналната химия.
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Шарплес е роден на 28 април 1941 г. във Филаделфия, Пенсилвания. Завършва средното си образование през 1959 г.[1] и продължава обучението си в колежа „Дартмут“. През 1963 г. получава бакалавърска степен, а през 1968 г. вече е доктор по химия от Станфордския университет.[2] Продължава с постдокторантска работа в Станфорд до 1969 г., а от 1969 до 1970 г. – в Харвардския университет.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Шарплес е професор в Масачузетския технологичен институт през 1970 – 1977 г. и 1980 – 1990 г., а през 1977 – 1980 г. – в Станфордския университет.[3] От 1990 г. е професор към изследователския институт Скрипс.
Шарплес се занимава със стереоселективните оксидационни реакции и доказва, че образуването на инхибитор с фемтомоларно действие може да се катализира чрез ензима ацетилхолинестераза, започвайки с азид и алкин. Той открива няколко химични реакции, които превръщат асиметричния синтез от научна фантастика в относителна рутина.[4]
През 2001 г. споделя Нобелова награда за химия с Рьоджи Нойори и Уилям Ноулс за работата си по хирално катализирани оксидационни реакции (епоксидация на Шарплес, асиметрична дихидроксилация на Шарплес, амоксидация на Шарплес). Екипът му също успешно епоксидира (използвайки рацемат на винена киселина) фулеренова топка, използвайки p-крезол като разтворител.
През 1998 г. Шарплес въвежда термина „клик химия“,[5][6] която включва поредица силно селективни, екзотермични реакции, които протичат под умерени условия.
През 2019 г. Шарплес е награден с медал Пристли от Американското химическо общество за „изобретяването на методи за каталитична асиметрична оксидация, понятието на клик химията и разработването на реакция за азид-алкиново циклоприсиединяване, катализирана с мед“.[7][8]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Шарплес е женен за Джан Дюзър от 1965 г. и има три деца от нея.[4] През 1970 г. ослепява с едното око в лабораторен инцидент, малко след като постъпва на работа в Масачузетския технологичен институт.[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 2019 Priestley Medalist K. Barry Sharpless works magic in the world of molecules // Посетен на 8 април 2019.
- ↑ Sharpless, Karl Barry. Studies of the mechanism of action of 2,3-oxidosqualene-lanosterol cyclase: featuring enzymic cyclization of modified squalene oxides. Stanford University, 1968. OCLC 66229398.
- ↑ Henderson, Andrea Kovacs. American Men & Women of Science. Farmington Hills, MI, Gale. Cengage Learning, 2009. ISBN 9781414433066. с. 764.
- ↑ а б K. Barry Sharpless // Soylent Communications, 2014. Посетен на 12 юли 2014.
- ↑ Kolb, Hartmuth C. и др. Click Chemistry: Diverse Chemical Function from a Few Good Reactions // Angewandte Chemie 40 (11). 2001-06-01. DOI:<2004::AID-ANIE2004>3.0.CO;2-5 10.1002/1521–3773(20010601)40:11<2004::AID-ANIE2004>3.0.CO;2-5. с. 2004 – 2021.
- ↑ Modular click chemistry | ScienceWatch | Thomson Reuters. ScienceWatch.
- ↑ 2019 Priestley Medalist K. Barry Sharpless works magic in the world of molecules // Посетен на 8 април 2019.
- ↑ K. Barry Sharpless named 2019 Priestley Medalist // Посетен на 8 април 2019.
- ↑ A cautionary tale from the past | MIT News Office. Web.mit.edu (1992-03-11).
|
