French
DeutschКалина Попова – Уикипедия
| Калина Попова | |
| Родена | 1945 г. България |
|---|---|
| Починала | |
| Брачен партньор | Венцеслав Кисьов (1972 – 2014; смъртта му) |
Калина Попова-Кисьова (1945 г. – 8 юни 2014 г.) е българска актриса.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 60-те години на двадесети век. През периода 1971 – 1972 г. участва в постановки на Видинския театър. Там се запознава с Венцеслав Кисьов през 1971 г., когато двамата играят главните герои в пиесата на Уилям Шекспир, „Ромео и Жулиета“ под режисурата на Леон Даниел.[1] След това играе няколко години в Драматичен театър Габрово.
От 1977[2] до 1990 г. е в трупата на Театър „София“. Пиесите с нейно участие включват „Женски години“ на Надежда Драгова и Първан Стефанов, „Да отвориш рана“ на Боян Папазов, „Хеда Габлер“ на Хенрик Ибсен, „Училище за сплетни“ на Ричард Шеридан, „Меко казано“, „В лунната стая“ и „Морско синьо“ на Валери Петров,[3] „Нощ на изпитания“ на Йежи Лютовски и „Ние, Врабчетата“ на Йордан Радичков. През 1990 г. напуска Театър „София“ и се премества, заедно с останалите артисти, недоволни от ръководството, в новосформирания Малък градски театър „Зад канала“.[4] Тя е в трупата на театъра до 1993 г.[5]
През кариерата си играе във филми, радио поредици и телевизионни постановки. Най-известната ѝ телевизионна пиеса е „С вкус на горена захар“, където си партнира с Марин Янев през 1984 г.[6] През 90-те години Калина Попова участва в дублажа на сериалите „Касандра“ и „Три съдби“ за Нова телевизия.
В периода 2002 – 2011 заедно с Венцеслав Кисьов, преподават актьорско майсторство в школата към театър „Сълза и смях“. Тя ръководи детската група, докато той води младежката група.
Женена е за Венцеслав Кисьов от 1972 г. до смъртта му на 19 май 2014 г. Имат един син.[7] Калина Попова умира на 8 юни 2014 г., 20 дни след смъртта на Венци.[1]
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Мъжът с пъстрия костюм“ (1984) (Арди Лийвес)
- „С вкус на горена захар“ (1984) (от Божидара Цекова, сц. Роксена Кирчева, реж. Асен Траянов)
- „Престолът“ (1975) (Иван Вазов)
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- „Осъдени души“ (1975)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Почина съпругата на Венцеслав Кисьов
- ↑ Театрален сезон 1976 / 77 // Архивиран от оригинала на 2017-10-15. Посетен на 2016-04-16.
- ↑ Театрален сезон 1984 / 85 // Архив, Театър „София“. sofiatheatre.eu. Архивиран от оригинала на 2016-05-06. Посетен на 18 април 2016.
- ↑ Театър, голямата ми любов, интервю с Илка Зафирова // kultura.bg, 17 март 2016 г. Посетен на 18 април 2016.
- ↑ Малък градски театър „Зад канала“ 1990 – 2000 // theatreoffthechannel.org. Посетен на 18 април 2016.
- ↑ С вкус на горена захар // bnt.org. Посетен на 18 април 2016.
- ↑ Нейова, Милена. Веста Атанасова за верните приятели и неистинските хора // glasove.com, 1 февруари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-05-07. Посетен на 18 април 2016.