Кабардино-Балкария – Уикипедия

Кабардино-Балкария Кабардино-Балкарская Республика Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ Къабарты-Малкъар Республика
Субект на Руската федерация
Кабардино-Балкария на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Налчик
Площ	12 470 km²
Население	864 454 души (2017) 69,3 души/km²
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Президент	Казбек Коков
Министър-председател	Алий Мусуков
Езици	руски, кабардински и балкарски
Часова зона	UTC +3
МПС код	03
Официален сайт	www.nalnet.ru
Кабардино-Балкария в Общомедия

Кабардино-Балкарска република, накратко Кабарди́но-Балка́рия (на руски: Кабардино-Балкарская Республика; на кабардино-черкезки: Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ; на карачаево-балкарски: Къабарты-Малкъар Республика) е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район^[1]. Площ 12 470 km² (79-о място в Руската федерация, 0,07%). Население на 1 януари 2017 г. 864 454 души (58-о място, 0,59%). Столица е град Налчик. Разстояние от Москва до Налчик е 1873 km. За държавни езици са приети руски, кабардински и балкарски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е като Кабардинска автономна област на 1 септември 1921 г. От 16 януари 1922 г. е Кабардино-Балкарска автономна област, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Кабардино-Балкарска автономна съветска социалистическа република. След разпадането на СССР, от 1992 г. е Кабардино-Балкарската република.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници[редактиране | редактиране на кода]

Кабардино-Балкария е разположена в централната част по северните склонове на Голям Кавказ и на Кабардинската равнина, простираща се в северната част на страната. На запад граничи с Република Карачаево-Черкезия, на север със Ставрополски край, на изток с Република Северна Осетия и на юг с Грузия. Южните и западните райони на Кабардино-Балкарската република са заети от историческата област Балкария.^[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Планините заемат южната половина от територията на страната. На юг, по границата с Грузия от запад-северозапад на изток-югоизток се простира Главният (Вододелен) хребет на Голям Кавказ, където отделни върхове се извисяват над 5000 m – Дъхтау 5203 m и Шхара 5068 m, а на север от него се отделя късият, но много висок Страничен хребет. В него, на границата с Република Карачаево-Черкезия се издига връх Елбрус 5642 m (най-високата точка на Кабардино-Балкария и на Русия). В североизточна посока успоредно на Главния хребет се простират още два хребета – Скалист и Пасищен. Главният и Страничният хребети имат алпийски характер, а другите два са значително по-ниски и наподобяват куести (успоредни хребети или ридове с асиметрични склонове). В Скалистия и Пасищния хребети силно са представени карстовите форми (пещери, въртопи, ували, карстови езера, карстови извори). На североизток полегатите склонове на Пасищния хребет постепенно се сливат с акумулативната Кабардинска равнина и при устието на левия приток на река Терек река Малка, надморската височина е под 200 m.^[2]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Кабардино-Балкария е богата на полезни изкопаеми: молибденови и волфрамови руди в района на Тирниауз, полиметални руди, злато, въглища, строителни материали, минерални извори.^[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Република Кабардино-Балкария попада в умерения климатичен пояс, но като цяло климатичните условия са подчинени на закономерностите на височинната поясност. На север, в Кабардинската равнина средната януарска температура е -2,6 °C, средната юлска 23,4 °C, а годишната сума на валежите под 500 mm. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е до 190 дни. В планините средната януарска и февруарска температура е -12 °C и по-ниска, средната юлска и августовска – до 4 °C и по-ниска, а годишната сума на валежите до 2000 mm и повече. На територията на страната се намират главните центрове на съвременното заледяване на Голям Кавказ. Най-големите от тях са Безенги и Дихсу.^[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Кабардино-Балкария попада в два водосборни басейна – тези на реките Терек и Кума, вливащи се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек и заедно със своите леви притоци Малка (210 km), Баксан с десния си приток Чегем, Черек и Урух обхваща 95% от цялата територия. В крайна северозападна част преминава най-горното течение на река Золка (105 km), десен приток на Кума, която заедно със своите малки притоци покрива 5% от територията на Кабардино-Балкария.^[3]

Общо в страната има 2172 реки с обща дължина 5470 km. Повечето от реките текат в тесни каньони, с голям наклон и с голяма скорост. След навлизането си в равнината долините им значително се разширяват, а коритата им се разделят на ръкави и протоци. По начина на подхранването си се делят на вида: с преобладаващо ледниково подхранване (Терек, Малка, черек и техните притоци) и със смесено подхранване с преобладаване на подземното – предимно малките реки в северната част. Всичките реки в репуликата са с пролетно-лятно или ясно изразено лятно пълноводие.^[3]

В Кабардино-Балкария има над 450 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ около 16,6 km². Повечето езера са с ледников произход, но има и карстови и ледниково-тектонски. Най-голямото езеро в страната е Силтран Кьол (0,3 km², 300 дка), а карстовото езеро Церик Кьол е петото по дълбочина езеро в Русия с дълбочина от 368 m.^[3]

Почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

На север, в Кабардинската равнина са развити черноземните и тъмнокафявите почви, на които се отглеждат земеделски култури. В долините на Терек и Малка (долното течение) има алувиални почви, обрасли с пасища, храсти и редки гори. В ниската и среднопланинската зона на куестите има планински черноземни и кафяви горски почви, на които расте широколистна растителност и се отглеждат земеделски култури. По високите части на Скалистия, Страничния и Главния хребети планинско ливадните почви са покрити със субалпийски и алпийски пасища. Горите заемат 180 хил. ха и са представени основно от бук, габър, дъб, бреза, елша и бор.

Животинският свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.^[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на републиката наброява 901 494 души, с гъстота 72,1/km². Урбанизацията на населението е 56,61%. Националният състав на населението е следният:

• Кабардинци – 55,32%;
• Руснаци – 25,14%;
• Балкарци – 11,64%;
• Осетинци – 1,09%;
• Турци – 0,97%;
• Украинци – 0,84%;
• Арменци – 0,59%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Кабардино-Балкарската Република се дели на 3 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 8 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 2 селища ог градски тип

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В основата на икономиката на републиката е селското стопанство (зърнени култури (пшеница, царевица, просо), технически култури (слънчоглед, коноп), животновъдство), както и дървообработване и добив на волфрам-молибденови руди.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Официален сайт на Кабардино-Балкария
• Кабардино-Балкарски държавен университет Архив на оригинала от 2018-04-26 в Wayback Machine.
• Информация за Кабардино-Балкария и фото-галерия
• Кабардино-Балкария на Отворения портал на Руския Юг Архив на оригинала от 2009-01-05 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Кабардино-Балкарии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.