Йоркширски териер – Уикипедия

Йоркширски териер
Yorkshire Terrier
Характеристики
Ръстдо 45 cm
Теглодо 35 кг
Козинаумерено дълга, лъскава козина
ЦвятСив, кафяв, черен, тъмно оранжев, може и 5% бяло - много рядко
Нравдобър, игрив, активен, гладен
Живот14 – 15 години
Произход
Страна Великобритания
Година1957 г.
Ползванеспътник
Класификация по МФК
Група3
Секция4
Стандарт86
Йоркширски териер в Общомедия

Йоркширски териер е порода дребни, декоративни кучета, носеща името на графство Йоркшър в Англия, където е въведена за пръв път в края на 19 в. Създадена е още преди повече от 100 години, като във формирането ѝ участват скай териер, дендидаймънтериер, староанглийски териер. Устройвани са дори специални зрелищни представления, в които кучетата са демонстрирали умението си да улавят плъхове. Породата е утвърдена и стандартизирана през 1875 г. от Английския кенъл клуб с тенденция за смаляване на размерите.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Козина[редактиране | редактиране на кода]

Козината на тялото е умерено дълга, права, лъскава, изглеждаща като фина коприна. Цветът по гърба е стоманеносив, а на главата с богат златен цвят. Козината по гърдите е обилна, светложълто-кафява на цвят, по-тъмна в корените, по-светла в средата и най-светла в краищата. Йоркширският териер няма подкосъм и не сменя козината си често, както другите дългокосмести породи. Козината расте през целия му живот. Но за да поддържа красивата си козина, Йоркширският териер се нуждае от хубава козметика, ежедневно ресане и редовни подстрижки, за да изглежда козината му добре и да има здрав вид кучето. Образуването на възли е не просто естетически не добре, а и по този начин се опъва кожата и може да причини болка на кучето.

Уши[редактиране | редактиране на кода]

Ушите са прави, V образни, голи на връхчето и с дълги косми отстрани, падащи свободно към врата.

Характер[редактиране | редактиране на кода]

По характер йоркширският териер е жизнерадостен, любвеобилен, и същевременно уравновесен, с характер и чувство за собственост да пази стопаните си.

Йорки подобни кученца[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко породи кучета, които много приличат, но не са йоркширски териери. Това са австралийски копринен териер, силки териер и др. Основните разлики между тези породи и истинският йоркширски териер са късата козина, липсата на характерните „брада“ и „мустаци“, липсата на дълга козина около ушите, късата опашка и др.

Развъждане[редактиране | редактиране на кода]

  • Поради миниатюрния си размер, йоркширският териер е изключително трудна за развъждане порода. До разплод се допускат мъжки и женски екземпляри навършили минимум 18-месечна възраст, в абсолютно здраве, без никакви дефекти, с уравновесен характер и отличен външен вид. Теглото на женската не бива да е под 2,2 kg. В такъв случай обаче теглото на мъжкия трябва да е минимум с 30% по-малко от теглото на женската.
  • Разгонването на женската протича почти незабелязано, без характерното силно кръвотечение и цапане, характерно за кучета от едрите породи. Успешно заплождане може да се осъществи само в рамките на два дни – между 11 и 13 ден от началото на разгонването.
  • Бременността трае между 57 и 62 дни, като рязко наддаване в теглото на майката и издуване на коремчето се забелязват едва в последните 2 седмици. Крайната фаза на бременността протича изключително тежко, особено за миниатюрните майки. Ако не се дават специални хранителни добавки и витамини се стига често до преждевременно раждане и необратимо увреждане на половите органи.
  • Раждането протича трудно и е абсолютно необходимо асистиране от специалист, а в 90% от случаите израждането на малките кученца става с цезарово сечение.
  • Обикновено се раждат 2 – 3 кученца, много често 1 – 2 но се случва, макар и рядко да се родят и 4 – 5. Теглото на бебетата 80 – 100 гр.
  • Критичен период за бебетата е до навършване на 14-дневна възраст, когато проглеждат. В този период от развитието им смъртността при тях е голяма, често загива цялото кучило. След това обаче бебетата много бързо наддават на тегло и практически нямат никакви здравни проблеми.

Хигиена[редактиране | редактиране на кода]

  • Въпреки че йоркширският териер няма неприятна миризма „на куче“, няма подкосъм и не сменя козината си, е желателно да се къпе поне веднъж на 10 дни целогодишно, а когато се налага и по често. Чистата козина расте по-бързо и е по-жизнена. При къпане се използват специализирани шампоани и балсами за тази порода.
  • Веднъж седмично ушите трябва да се почистват с клечки за уши и разтвор за почистване на уши.
  • Ноктите трябва да се режат редовно, и да се поддържат с такава дължина, че кучето да стъпва на лапи, не на нокти. Тази процедура изисква специализирани клещи за нокти и малко сръчност.

Грижи за здравето[редактиране | редактиране на кода]

Йоркширският териер е изключително дълголетен, живее между 12 и 18 години. Женските кучета живеят с около 1-2 години повече спрямо мъжките. Предразположени са към развитие на заболявания на черния дроб, задстомашната жлеза. Също така е възможно да проявят колебания в кръвната захар. Слабо място са коленните стави - често страдат от усукване на коленната става. Алергии към вещества и храни също не са изключени. [1] Основното, което трябва да се прави за него, е да са обезпаразитява редовно и да му се слага ежегодно ваксина срещу инфекциозни заболявания като гана, лептоспироза, бяс, парвовироза и т.н., а през летния период да се третира редовно с препарати срещу кърлежи. Също така трябва да се следи за устната му хигиена и здраве, тъй дребните породи кучета са предразположени към трупане на зъбен камък.

Източници[редактиране | редактиране на кода]