French
DeutschЙордан Попйорданов – Уикипедия
Тази статия е за революционера анархист. За физика академик вижте Йордан Попйорданов (академик).
| Йордан Попйорданов | |
| български революционер | |
| Роден | 1881 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Миле Попйорданов |
Йордан Георгиев (Гьошев) Попйорданов, известен като Орце,[1] е български революционер анархист, ръководител на солунските атентатори.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Велес през 1881 година в семейството на търговеца Георги и Султана Попйорданови. По-малък брат е на войводата Миле Попйорданов. Освен брат си Милан, има и четири сестри Елена, Мария, Павлина и най-малката Олга. Сестрите му продължават рода, като създават семейства, а две от тях се установяват в България. Павлина се омъжва за брата на Павел Шатев. Наследник на семейството е и българският актьор Петър Попйорданов по линия на чичо му.
Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия. Като шестокласник прекъсва образованието си, изключен е за организиране на ученически бунт, и заминава в София, откъдето се прехвърля отново в Солун. Там става основен член на кръга на „Гемиджиите“ заедно с Коста Кирков, Павел Шатев, Димитър Мечев, Милан Арсов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Тодор Богданов, Георги Богданов, Тодор Органджиев, Марко Бошнаков и Цветко Трайков и други. През 1901 година Попйорданов заминава за Швейцария, където се среща с руски анархистки революционери. Там се среща и с Борис Сарафов, който финансира кръжока му и предстоящ терористичен акт. Йордан Попйорданов прави застраховка живот, като обезщетението след смъртта му се плаща в касите на Върховния македоно-одрински комитет.[2] При завръщането си в Солун се присъединява към гемиджиите, които наемат дюкян в центъра на Солун и започват прокопаването на тунел под него, водещ до Банк Отоман. На 16 април 1903 година Попйорданов взривява динамита в прокопания тунел под Банк Отоман в Солун и я вдига във въздуха. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. След сражение с турски аскери, на 17 април 1903 година, хвърляйки последните си бомби върху обсаждащите го турски войници, загива и водачът на групата Йордан Попйорданов. [3][4][5]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Попйорданов | Султана Владикоецова | Петър Попйорданов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Копринков | Мария Попйорданова | Павлина Попйорданова | Иван Шатев | Миле Попйорданов (1879 – 1902) | Йордан Попйорданов (1881 – 1903) | Олга Попйорданова | Елена Попйорданова | Иван Попйорданов | Илия Попйорданов | Гичо Попйорданов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Копринков | Благой Попйорданов (1913 - 1995) | Петър Попйорданов | Савка Чанкова (1921 — 2013) | Георги Чанков (1909 - 2004) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попйорданов (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Чочо Попйорданов (1964 - 2013) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 375-376.
- ↑ Кратки биографии на атентаторите.
- ↑ Петър Манджуков. Предвестници на бурята, ФАБ, София, 2013.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 339.
| ||||||||||||||||||||||
