Йонизационна енергия – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Йонизационната енергия се бележи с латинската буква I. Това представлява енергията, необходима, за отделянето на един или повече електрони от електронния слой на изолиран атом в основно състояние при температура, равна на абсолютната нула. Нарича се още йонизационен потенциал. Измерва се в джаули (J) или електронволта (eV).

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Първата йонизационна енергия е енергията, необходима за отделяне на един електрон от атом в основно състояние:

₁₁Na (1s²2s²2p⁶3s¹) → ₁₁Na⁺ (1s²2s²2p⁶) + e^-

В рамките на атома енергията за отделяне на първия електрон е най-ниска и нараства при отделянето на всеки следващ. Това е така, защото при отделяне на електрон, намалява атомния радиус, и се увеличава силата на привличане между ядрото и електроните.

Изменение на йонизационната енергия в Периодичната таблица на елементите[редактиране | редактиране на кода]

Изменение по групи[редактиране | редактиране на кода]

Йонизационната енергия намалява, с увеличаване на поредния номер на групата, защото атомният радиус се увеличава.

Изменение по периоди[редактиране | редактиране на кода]

Йонизационната енергия се увеличава с поредния номер елемента вътре в един период на периодичната система, защото атомният радиус намалява.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Електронно сродство
• Атомен радиус
• Електроотрицателност