Йонизационна енергия – Уикипедия

Йонизационната енергия се бележи с латинската буква I. Това представлява енергията, необходима, за отделянето на един или повече електрони от електронния слой на изолиран атом в основно състояние при температура, равна на абсолютната нула. Нарича се още йонизационен потенциал. Измерва се в джаули (J) или електронволта (eV).

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Първата йонизационна енергия е енергията, необходима за отделяне на един електрон от атом в основно състояние:

11Na (1s22s22p63s1) → 11Na+ (1s22s22p6) + e-

В рамките на атома енергията за отделяне на първия електрон е най-ниска и нараства при отделянето на всеки следващ. Това е така, защото при отделяне на електрон, намалява атомния радиус, и се увеличава силата на привличане между ядрото и електроните.

Изменение на йонизационната енергия в Периодичната таблица на елементите[редактиране | редактиране на кода]

Изменение на йонизационната енергия (ЙЕ) за първия електрон в зависимост от атомния номер: вътре в един период ЙЕ започва с минимална стойност за първата колона на Периодичната таблица (алкалните метали) и стига до максимум за последната колона (инертните газове). Седемте периода са указани с вертикалните линии при инертните газове. Вътре в една колона на Периодичната таблица ЙЕ намалява по редове поради растящото отстояние на външния електрон от ядрото

Изменение по групи[редактиране | редактиране на кода]

Йонизационната енергия намалява, с увеличаване на поредния номер на групата, защото атомният радиус се увеличава.

Изменение по периоди[редактиране | редактиране на кода]

Йонизационната енергия се увеличава с поредния номер елемента вътре в един период на периодичната система, защото атомният радиус намалява.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]