Йован Котески – Уикипедия

Йован Котески
Јован Котески
поет от Република Македония

Роден
Починал
12 юли 2001 г. (69 г.)
Семейство
ДецаЯсна Котеска

Йован Котески (на македонска литературна норма: Јован Котески) е поет от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Котески е роден през 1932 година в стружкото село Присовяни, като четвърто от петте деца на Петкана и Васил Котески. Учи литература в Скопие и след това работи като журналист в Радио Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония от 1958 година.

Затвор[редактиране | редактиране на кода]

Арестуван е множество пъти – първия през 1948 г., а след това и през 1950, 1952, 1954 година. През 1961 г. му е открито досие в УДБА под псевдоним „Интимист“ (Интимният).[1] На 2 септември 1985 година Котески е арестуван и осъден на 5 години затвор по обвинение, че нелегално работи за разпада на Югославската федерация и за създаване на независима македонска държава. Така Котески влиза в затвора Идризово като част от последната група политически затворници-интелектуалци в бивша Югославия. През 1986 година от неговата съдба се заинтересува американският поет, Алън Гинсбърг, тогава председател на Комисията за защита на правата на писателите и журналистите на Световния ПЕН център. За неговото освобождение най-големи заслуги има тогвашният подпредседател на Световния ПЕН център и председател на Хърватския ПЕН клуб Предраг Матвеевич. С писма до Окръжния съд в Скопие и до Съюзния съд на Югославия в Белград той успява да издейства преразглеждане на присъдата на Котески и неговото освобождаване от затвора през юли 1987 година.

В 1989 година Котески започва работа в библиотеката „Другарче“, където работи до пенсионирането си. Последните си десет години от живота прекарва в относителна изолация в дома си в Скопие. В 2000 година излиза тритомна подборка от неговата поезия.

Котески умира на 12 юли 2001 година в Скопие.[2]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Земја и страст“ („Земя и страст“) (1958),
  • „Насмевка пред зорите“ („Усмивка пред зорите“) (1958),
  • „Злодоба“ (1963),
  • „Тежина“ (Тежест) (1965),
  • „Пеплосија“ („Пеплосия“) (1966),
  • „Сенки“ (1972),
  • „Зелени порти“ (1975),
  • „Хераклеја“ („Хераклея“) (1978),
  • „Поморија“ („Помория“) (1981),
  • „Бденија и сновиденија“ („Бдения и съновидения“) (1982),
  • „Полилеј“ („Полилей“) (1983),
  • „Плодови“ („Плодове“) (1985),
  • „Тапија“ („Тапия“) (1985),
  • „Живожарица“ (1990),
  • „Сончева белегија“ („Слънчева белгия“) (1990),
  • „Морници“ (1991),
  • „Глувчето со двоглед“ („Мишлето с бинокъл“) (за деца, 1991),
  • „Ралица“ (1992),
  • „Злодоба“ (1992),
  • „Лелејка“ („Лелейка“) (1994),
  • „Самотија“ („Самотия“) (1994),
  • „Празник“ (библиофилско издание в ръкопис, 1995),
  • „Трагач“ („Търсач“) (поема, 1995),
  • „Решетки“ (1996),
  • „Приќе“ („Прикя“) (1997),
  • „Одрон“ („Свлачище“) (1998),
  • „Разор“ („Разораване“) (1999),
  • „Кртечина“ („Къртичина“) (2000).[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Котеска, Я. Архив, травма, помирение. Социологически проблеми, бр.3 – 4, 2010, с.24.
  2. Енциклопедија на културното наследство на Струга.
  3. Македонски Пен-центар. Јован Котески, архив на оригинала от 4 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070904141333/http://www.pen.org.mk/publications/members/tekst.asp?lang=mac&id=36, посетен на 2 март 2008