Йеродякон – Уикипедия

Йеродякон (от гръцки ἱερο- – свещен и διάκονος – служител), е монах, който е ръкоположен в първата степен на църковната йерархия – дяконската. Йеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите[1].

Обръщението към архидяконите, йеродяконите и монасите според източноправославното християнство е "Негово Преподобие" [1].

През 1859 г. пловдивският митрополит Паисий ръкополага българският национален герой Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово, откъдето идва и званието му „дякон“[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Българската Православна Църква. Официален сайт на Св. Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия // Посетен на 2023-06-14.
  2. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Министерство на информацията и изкуствата, 'date' 1947. с. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#CITEREF%D0%A3%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B21947.