Ищван V – Уикипедия

Ищван V
крал на Унгария
Ишван V Изображение от XV век
Роден	18 октомври 1239 г. Буда, Кралство Унгария
Починал	6 август 1272 г. (32 г.) Чепел (остров), Будапеща
Погребан	Унгария
Управление
Период	1270 – 1272
Коронация	1270, Секешфехервар
Предшественик	Бела IV
Наследник	Ласло IV
Други титли	крал на Хърватия, херцог на Трансилвания и Щирия
Герб
Семейство
Род	Арпади
Баща	Бела IV
Майка	Мария Ласкарина
Братя/сестри	Бела Унгарски Анна Унгарска Маргарита Унгарска Кунигунда Унгарска Елизабет Унгарска Констанция Унгарска Йоланда Унгарска
Съпруга	Елизабет Куманката (1255)
Деца	Елизабет Арпад Каталина Унгарска Мария Арпад Анна Арпад Ласло IV
Ищван V в Общомедия

Ищван V (на унгарски: V. István) е крал на Унгария и Хърватия (1270 – 1272), херцог на Щирия (1258 – 1260).^[1]

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на крал Бела IV и Мария Ласкарина. Приживе на Бела, през 1245 г. Ищван е коронован за младши крал.

През 1262 – 1265 година започва конфликт между баща и син, който придобива характер на въоръжено стълкновение. Съгласно съглашение от 23 март 1266 година Бела IV и Ищван V разделят страната на две части, които са контролирани от всеки един от тях по отделно.^[2]

Ищван V заедно с баща си оформя „Златна була“ от 1267 година. Това е законодателен акт, който обединява дребните и средните феодали под името „Nobiles“.^[3] Ищван води своя самостоятелна политика и сключва договор през 1269 година с Шарл I Анжуйски.^[4]

Самостоятелно управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си на 3 май 1270 година Ищван наследява цялото кралство, макар Бела IV в своето завещание да възлага управлението на своята дъщеря Анна и нейния съпруг Отокар II, крал на Бохемия.

След няколко конфликта на границата скоро започва война с Отокар II, който със своята войска навлиза в Унгария. Ищван V е победен в две малки сражения, но накрая удържа решителна победа на 21 май 1271 година над чешката и австрийска армии на Отокар II. По условията на последващия мирен договор чешкия крал е принуден да върне крепости, завзети от него по време на военната кампания, а Ищван V се отказва от своите претенции относно връщане на кралската хазна, която неговата сестра Ана пренася в Прага.

През лятото на 1272 година Ищван V пътува за Далмация, където се готви за среща с крал Шарл I Анжуйски, когато му съобщават, че бан Йоаким Гут-Келед е похитил неговия малолетен син Ласло. Ищван V обсажда замъка, но на 6 август 1272 година внезапно умира.

• 
  Коронацията на Ищван V. – буква от илюстрован ръкопис
• 
  Короната на Ищван V.
• 
  Херцогство Щирия на картата на съвременните Австрия и Словения

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Ищван сключва брак с Елизабет Куманката, 1239/40 – 1290). Тя е дъщеря на хан Котян и на съпругата му от съюзното му Галичко-Волинско княжество. Така след заселването на куманите в Кралство Унгария съюзът им с унгарците е скрепен с този династичен брак.

След сключване на брака Елизабет приема католическата вяра. След смъртта на съпруга си, от 6 август 1272 година поема регентството върху малолетния си син и крал на Унгария Ласло IV.^[5]

Ищван V и Елизабет имат поне шест деца:

• Елизабет Унгарска (* ок. 1255, † 1313). Първи брак със Завиш фон Фалкенщайн (* ок. 1250, † 1290); втори брак със Стефан Милутин (и за двамата това е втори брак);
• Каталина Унгарска (* ок. 1257, † сл. 1314), омъжена за Стефан Драгутин;
• Мария Унгарска (* 1258, † 1323), омъжена за Карл II Анжуйски, крал на Неапол;
• Анна Унгарска (* ок. 1260, † 1281), омъжена за император Андроник II Палеолог;
• Ласло IV (* 1262, † 1290), крал на Унгария, Хърватия и Далмация, женен за Елизабет Анжуйска;
• Андраш (* 1268, † 1278), херцог на Славония;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бела IV

→

Крал на Унгария и Хърватия (1270 – 1272)

→

Ласло IV