История на Япония – Уикипедия

Историята на Япония обхваща историята на японските острови и японския народ, простираща се от древността до съвременната история на страната като национална държава. Първото известно писмено споменаване на Япония е кратка информация в хрониката Двадесет и четири истории – колекция от китайски исторически текстове от 1 век. Макар някои изследователи да причисляват японската цивилизация към китайската, по-голямата част от историците я отделят като отделна цивилизация (според историка Самюъл Хънтингтън, тя е една от основните цивилизации, съществуващи и до днес и е цивилизация, която е и държава[1]), развила се от китайската между 100 г. и 400 г.

Развитието на японската цивилизация протича по специфичен и изолиран начин, обусловен от географските особености и откъснатост на страната – най-близката до Азия точка на архипелага е на 190 км отвъд морето, а самият архипелаг се състои от верига от острови (над 1000 на брой) и се простира на 3200 km, като пресича няколко климатични пояса. Голяма част от четирите главни острова – Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу, както и на повечето от останалите, е покрита с планини. Теренът е толкова скалист, че само 16% от земята може да се обработва. По тази причина, по естествен начин, японците се струпват и заселват в малкото равнини по крайбрежието, където реките са отложили наносни почви. Впоследствие тези плодородни райони стават гъсто населени центрове на политическа и религиозна власт и икономическа активност, често обаче опустошавани от природни бедствия с многобройни човешки жертви.[2]

По-късно в историята на страната, периодите на съзнателна самоизолация (политиката Сакоку) се редуват с периоди на активни взаимоотношения с външния свят.

Периодизация[редактиране | редактиране на кода]

Според основните цивилизации на Самюъл Хънтингтън, Япония формира отделна цивилизация в една държава (на картата в зелено).

От края на 19 век, в Япония е прието историята на страната да се разделя на следните времеви периоди (джидай):

Дати Период Период Подпериод Форма на управление
40 000 г. пр.н.е.13 000 г. пр.н.е. Палеолит
13 000 г. пр.н.е.3 век пр.н.е. Древна
Япония
Джомон
3 век пр.н.е.3 век Яйои
4 век6 век Ямато Кофун
593 – 710 г. Асука
710 – 794 г. Нара
794 – 1185 г. Хеян
1185 – 1333 г. Феодална
Япония
Камакура Шогунат Камакура
1333 – 1392 г. Муромачи Нанбоку-чо Шогунат Муромачи
1392 – 1568 г. Сенгоку
1568 – 1600 г. Адзучи-Момояма
1600 – 1868 г. Едо Шогунат Токугава
1868 – 1912 г. Съвременна
Япония
Мейджи Японска империя
1912 – 1926 г. Тайшо
1926 – 1945 г. Шова
1945 – 1952 г. Окупация на Япония
1952 – 1989 г. Следокупационен период
19892019 г. Хейсей
от 2019 г. Рейва

Периодите са назовавани по името на имперската столица – Асука, Нара, Хейан-кьо (дн. Киото) за периода Хейан, след това по името на столицата на шогуните: Камакура, Муромачи (квартал на Киото), Едо (днес Токио). Императорите в японската периодизация се посочват с посмъртното си име (сонго), следвана от титлата тенно (букв. „господар на небето“). Системата на годините ненго важи в Япония до приемането на западния календар през 1873 г.[3]

Палеолит[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват доказателства, които предполагат, че на японските острови се заселват хора още по времето на късния палеолит.[4] След последния ледников период, около 12 000 г. пр.н.е., японският архипелаг се отделя от континенталната част на Азия, като богатата му екосистема насърчава развитието на човека.

Най-ранните известни керамични находки принадлежат на културата Джомон, която продължава до 3 век пр.н.е.

Древна Япония[редактиране | редактиране на кода]

Феодална Япония[редактиране | редактиране на кода]

Японска империя[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. София. Издателство „Обсидиан“. 2006 г. Глава 2. Цивилизациите в историята и в днешно време.
  2. Колектив. Походът на исляма. Издателство „Абагар“. София. 1998 г. стр. 133. ISBN 954-584-165-6
  3. Енциклопедия Larousse. „История на света“. София. Издателство ICON. 1999 г. т.1, стр. 190. ISBN 954-8517-17-5
  4. Global archaeological evidence for proboscidean overkill, Todd Surovell et al., Proceedings of the National Academy of Sciences, 2005