French
DeutschИнтарзия – Уикипедия
 |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разграничение от инкрустация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Интарзията е вид приложно изкуство, при което върху дадена повърхност (на под, стена или предмет) се поставят парченца от друг материал, врязани в основната повърхност.. Думата intarsio означава изрязване.
Реализира се като се изрязват малки парченца от дърво (мрамор, слонова кост, седеф) от различни цветове и впоследствие се инкрустират върху плоскост по предварително направена рисунка и накрая се полира. Този вид декорация се използва за мебели, стени, подове и други произведения на изкуството
Интарзията от дърво е изящна мозайка от дървени парченца или фурнир, залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана.[1]
Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен Египет, тогава то е съществувало под формата на инкрустации на дърво, полускъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600 – 1100 г. пр.н.е.) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост.
Инкрустацията[2] е наричана от римляните incrustatio или loricatio. Плиний Стари описва този вид декорация в книгата „Naturalis Historia“
В Средновековието Венеция и Византия са основните центрове на това изкуство. По времето на Ренесанса в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво.
През XV век интарзията разширява своя обхват и приложение.
В Германия интарзията намира приложение за украса на мебели едва в началото на XVI век Предимно в манастирските комплекси. В своите произведения немските майстори използват същите изобразителни и орнаментални мотиви.
Древният метод intarsio, използван от римляните преди всичко за декорация на подове и стени (opus sectile), се възражда във Флоренция – сърцето на Италианския ренесанс, където през средата на XV столетие има около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии от дърво и мрамор.
През 17 век интарзията става изключително модна в Холандия и Франция.
Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво.
В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.
В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на VIII век.
В Европа през Средните векове също могат да се намерят данни за използване на интарзията.
Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през Швейцария и Тирол в Германия, също във Франция и Холандия.
В началото на ХХ столетие се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели.
Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора.
