Институт по история на БКП – Уикипедия

Корица на „История на БКП“, издадена от „Партиздат“ от 1980 г.

Институтът по история на БКП към ЦК на БКП, съкращаван като ИИБКП[1] между 1953 и 1990 г.[2], в София е историко-партиен институт за история на Българската комунистическа партия по време на нейното управление на Народна република България.[3] След 1969 г. институтът е част от АОНСУ.

Това е научен институт, който обслужва управляващата тогава БКП, извършва проучвания и създава материали и изследвания от позицията на „класово-партиен подход“ за утвърждаване на ръководната роля на БКП в българския обществено-политически живот и създаване на българската марксическа историография. В тази си дейност ИИБКП не е част от научната общност в БАН или университетите, а е пряко ръководен от политическите звена към ЦК на БКП. [3]

В института са работили:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Съкращения на извори по българска история, НБУ Архив на оригинала от 2012-10-03 в Wayback Machine.,7/4/2010
  2. ↑ 7/4/2010 www.archives.government.bg[неработеща препратка]
  3. ↑ а б www.cultinfo.ru Архив на оригинала от 2008-03-31 в Wayback Machine.. 7 април 2010.
Тази статия, свързана с политика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Институт_по_история_на_БКП&oldid=11966991“.