Илия Конев – Уикипедия

Илия Конев
български литературовед и политик
Роден
Починал
14 август 2009 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работил вИнститут по литература към БАН
ВТУ „Кирил и Методий“
ЮЗУ „Неофит Рилски“
Славянски университет в София
Публикации„Българското възраждане и Просвещението“, т. I-IV
Политика
ПартияБСП
Депутат
VII ВНС   
министър на науката и висшето образование
Правителство на Андрей Луканов

Илия Харалампиев Конев е български учен в областта на история на литературата, сравнителното литературознание и културология, балканистиката, славистиката, изследовател на Българското възраждане. Политик от БСП, министър на науката и висшето образование във второто правителство на Андрей Луканов (септември – декември 1990), депутат в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1928 г. в град Петрич в семейство на бежанци от Прилеп. Завършва гимназията „Пейо К. Яворов“ в родния си град, а после славянска филология в Софийския университет. Учител е в Годеч и Перник (1951 – 1952).[1]

По настояване на Людмил Стоянов и Никола Трайков в 1954 година започва работа в Института за литература на БАН като филолог специалист.[1] От 1964 г. е научен сътрудник, от 1968 г. старши научен сътрудник, а от 1976 г. старши научен сътрудник І степен (професор). В 1968 година защитава кандидатска дисертация „Българо-сръбски литературни взаимоотношения през ΧΙΧ век. (До Освобождението)“.

В периода 1964-68 организира и съставя по покана на Николай Тодоров към Инст. по балканистика (БАН) „Проблемна група по история на балканските литератури“, прераснала по-късно в секция „Културна история на балканските народи“.От 1967 до 1973 година е научен секретар на Института.[2]

В 1970 – 1972 г. е сътрудник в Института за славяноведение и балканистика на Руската академия на науките, където защитава докторат на тема „Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури“. От 1972 година чете лекции по българска възрожденска литература във Великотърновския университет.[2]

Лектор и гост-професор в университетите в Лайпциг, Гьотинген и Марбург.

Научно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Книжовното наследство, оставено от проф. Конев, включва 18 монографии, над 600 студии и статии, множество публицистични публикации, рецензии и отзиви. Участвал е в десетки международни конгреси и симпозиуми, преподавал е литература на Българското възраждане във Великотърновския университет „Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Славянския университет в София.

Още с първите си публикации поставя въпроса за духовното общуване между народите и за лостовете в това общуване. „Ние сред другите и те сред нас“ (1972) е първата имагологична книга в родната историография след Втората световна война. Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. I-IV, 1983, 1991, 1998, 2002“. Поставеният за първи път в първия том проблем за връзката между Българското възраждане и европейското Просвещение прераства в четвъртия том в едно от най-големите му обобщения за дълбинната значимост на „взаимна взаимност“, послание към което народите и техните култури се стремят от векове. В навечерието на своята 80-годишнина през 2007 г. проф. Илия Конев издава изследването „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, където разглежда българистичните интереси на големия славист и поставя нови изследователски хоризонти пред „българското вукознание“.

Обществена дейност и признание[редактиране | редактиране на кода]

Член е на Съюза на българските писатели.

Чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България (Берлин).

Пръв ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, и "кръстник" на Университета, учреден по внесен от него закон във ВНС. Пръв ректор на Славянския университет в София.

Основател и председател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ „Неофит Рилски“. От 2011 г. семинарът носи неговото име.

Проф. Конев е основател и дългогодишен главен редактор на списание „Балканистичен форум“ и специализираните тематични сборници на Семинара.

Почетен професор на ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Почетен гражданин на град Петрич.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Министър на науката и висшето образование през 1990 г. в правителството на Андрей Луканов. Народен представител от БСП в VII ВНС през 1990-1991 г.[3]

Сътрудничество на Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Комисията по досиетата го разкрива като агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Кирил.[4] Няма подписана от него декларация за сътрудничество.

Умира на 14 август 2009 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[5]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Българо-сръбски литературни взаимоотношения през XIX в. (до Освобождението). С., 1964.
  • Българо-сръбски и българо-хърватски книжовни взаимоотношения (материали и документи). С., 1966.
  • Любен Каравелов. Литературно-критичен очерк. С., 1966.
  • Из българо-сръбските литературни взаимоотношения (от Освобождението на България до Балканската война). С., 1968.
  • Илия Блъсков. Живот и дело. С., 1969.
  • Белетристът Каравелов. С., 1970.
  • Ние сред другите и те сред нас (Балканистични студии). С., 1972.
  • Литературни взаимоотношения и литературен процес. С., 1974.
  • Българското възраждане и Просвещението (История, историческо съзнание, взаимодействие). С., 1983.
  • Ние сред другите и те сред нас (Литературни взаимоотношения). С., 1985.
  • Европеизацията на българската култура. С., 1987.
  • Българското възраждане и Просвещението (Въпроси на българската филологическа култура). Т. II, С., 1991.
  • Ние сме цивилизован народ. Т. I, С., 1994.
  • Америка в духовното пространство на Българското възраждане, София, 1996.
  • Българското възраждане и Просвещението (Нашите представи за Австрия, Германия, Русия, Украйна, Индия, Китай, Япония, Америка). Т. III, част I, С., 1998.
  • Българското възраждане и Просвещението (Българският образ за Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия и Черна гора). Т. III, част II, С., 2002.
  • Вук Караджич за българите и европейската българистика. С., 2007.
  • Сусрети у књижевности двају блиских народа. Београд, 2010.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ние сред другите и те сред нас. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Конев. Биобиблиография. С., 1998, 414 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 235.
  2. а б Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 236.
  3. Проф. Илия Конев - литературовед Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., events.bg.
  4. Конев е проверен от Комисията като бивш народен представител и министър.
    Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Р Е Ш Е Н И Е № 14/ 04.09.2007 г. (PDF) // 04.09.2007. с. 21. Архивиран от оригинала на 2011-04-09. Посетен на 08.12.2012.
  5. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]