Илия Кашев – Уикипедия

Илия Симеонов Кашев е български офицер от Държавна сигурност, генерал-лейтенант.

Роден през 1922 година, той се включва в комунистически организации още като младеж, а през 1946 година постъпва в Държавна сигурност. Работи дълги години в Управлението за безопасност и охрана (УБО), като между 1968 и 1986 година е негов началник. Едновременно с това става заместник-министър на вътрешните работи (1978 – 1986) и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1981 – 1986).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Кашев е роден на 8 юни 1922 година в село Поибрене, Панагюрско.^[2] Учи в родното си село, но през 1938 година прекъсва образованието си след завършването на трети прогимназиален клас и започва работа в София като шивач.^[3] През 1943 година е взет в армията и първоначално служи в Пловдив, а след Деветосептемврийския преврат участва в арести на военни от новия режим.^[4] По време на Българо-германската война през 1944 – 1945 година служи на фронта.^[4]

През 1946 година Кашев е назначен на работа в Държавна сигурност и става член на БКП.^[4] На 29 април 1947 година е на работа в охранителното подразделение на Държавна сигурност, където остава до края на живота си.^[4] По това време преминава четиримесечен служебен курс.^[5] През януари 1951 година е назначен за началник на отделение „Агентурно“ и малко след това е повишен в капитан.^[5] През този период оценките за него на ръководителите му са критични и отбелязват неподготвеността му за работата и тесния му „оперативен кръгозор“, а началникът на управлението Димитър Гръбчев дори предлага безуспешно да бъде преместен на друга работа.^[5] Въпреки това на 25 август 1954 година той е повишен в майор, а на 23 август 1958 година – в подполковник.^[6] През 1956 година получава и диплома за средно образование.^[7]

В края на 50-те години кариерата на Илия Кашев започва да се развива по-бързо.^[7] На 29 декември 1959 година е назначен за заместник-началник на 03 отдел в УБО, а на 1 септември 1963 година е повишен в полковник.^[7] На 25 ноември 1966 година става началник на 03 отдел.^[7] Ръководеният от него отдел се занимава с т.нар. „специално снабдяване и обслужване“ на висшите функционери на режима и техните семейства.^[8] Според негови колеги Кашев се отличава с изключителната си сервилност и успява да си създаде близки контакти в тези среди, което се оказва решаващо за последващата му кариера.^[9]

На 15 юли 1968 година Илия Кашев е назначен за заместник-началник на УБО, а след внезапната смърт на дългогодишния ръководител на управлението Димитър Гръбчев, на 5 септември е назначен на негово място със звание генерал-майор.^[8] На 13 септември 1971 година е повишен в генерал-лейтенант.^[10] Под негово ръководство УБО в още по-голяма степен се обособява от останалата част на Държавна сигурност като звено, пряко подчинено на диктатора Тодор Живков, а дейността и персоналът му се разрастват, развивайки мащабна строителна и стопанска дейност за обслужване на най-висшите кадри на режима.^[10]

През този период Кашев получава поредица от държавни награди и е назначен и на политически постове – запазвайки позицията си на началник на УБО, от 1977 година е и кандидат-член на Централния комитет на БКП, от 1978 година – заместник-министър на вътрешните работи, а от 1981 година – член на Централния комитет.

През септември 1986 година Кашев влиза в конфликт с Тодор Живков, който го заплашва с уволнение, като причината за това е предмет на различни спекулации.^[10]

Илия Кашев се самоубива на 28 септември 1986 година, като се застрелва с пистолет, докато е на почивка със съпругата си в Хисаря.^[10][11] В официалните съобщения е отбелязано само, че е починал след „кратко боледуване“.^[12][13]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Негова дъщеря е Клавдия Илиева Кашева, съпруга на политика от Българската социалистическа партия Георги Пирински.

Звания[редактиране | редактиране на кода]

• Капитан (1 юни 1951 г.);
• Майор (25 август 1954 г.);
• Подполковник (23 август 1958 г.);
• Полковник (1 септември 1963 г.);
• Генерал-майор (5 септември 1968 г.);
• Генерал-лейтенант (13 септември 1971 г.);

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Почетна значка на КДС (18 август 1967)^[14]
• Медал „За прослужени години“ I степен (4 август 1968)^[14]
• Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (4 октомври 1969)^[14]
• Орден „Народна република България“ I степен (7 юни 1972)^[10]
• Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ (19 февруари 1973)^[10]
• Орден „Народна република България“ I степен (31 август 1974)^[10]
• Герой на социалистическия труд (7 юни 1982)^[15]
• Орден „Народна република България“ I степен (10 април 1986, за участие в т.нар. „Възродителен процес“)^[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

• Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.