Илинден – Уикипедия

Илинден
	Илинден
	Възнесение на свети Илия. Българската икона. 1831
Вид	Народен
Дата	20 юли
Тържества	правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори
Обичаи	не се работи
	Илинден в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.

Илинден в България се нарича денят, в който се почита свети пророк Илия^[1], предан почитател на Йехова, който – според Библията – се възпротивява на опитите на израелското царско семейство (Ахав, Йезевел, Охозия) да смеси трайно култа към него с тези на традиционно почитаните в Ханаан и Вавилон. Успява отчасти да ги разубеди и възпре, изричайки много пророчества и извършвайки много чудеса. Предава делото си на достоен заместник – пророка Елисей – и е удостоен от Бога със специално място на небето. Възнася се жив във висините, настанен в огнена колесница. Там се превръща в горещ молитвен застъпник за народите и за отделните хора.^[2]

Повечето християнски църкви, включително Българската православна църква (БПЦ), отбелязват Илинден на 20 юли (по Грегорианския или Новоюлианския календар). Някои православни църкви, сред които Руската православна църква, а между 1916 г. и 1968 г. и БПЦ (по така наречения в България стар стил), отбелязват празника на 2 август (по Юлианския календар). На 2 август се отбелязва и годишнината от започналото на Илинден през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание – важен празник в България и в Северна Македония, където това е националният празник на страната.^[3]

Илинден се отбелязва и като имен ден от носещите имена, като: Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илизабет (Елизабет), Илейн, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия (защото името Илиана/Илияна е произлязло от Юлия (Ιουλια).

На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.^[4]

Освен като честван от християните празник Илинден съществува и като мюсюлмански празник, под името Алигун/Алиджун, у бошняците.^[5]

Поверия[редактиране | редактиране на кода]

Според фолклорните представи за Свети Илия, изградени както в основа на старинните писания за него, така и чрез паралели с езическите богове на Слънцето, гръмотевиците и дъжда, това е един светец, който персонифицира тези явления, а отношението му към хората е поначало благодетелно, но той лесно бива обзет от свирепост, при нарушаване на определени правила. Силно се сърди и резултатите са гибелни – той е господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките и денем е винаги на път по небето.^[6]

Сред забраните, престъпването на които се смята в този смисъл за много опасно е тази да не се се влиза в морето, защото на този ден (20 юли) то взима най-много жертви, като курбан за св. Илия. Също така според народното поверие на Илинден не бива да се работи, защото гръм (мълния) може да удари човека, който си е позволил да го прави. Забраната важи и за добитъка – временно освобождаван от работа.

Някои от свързаните с празника поверия имат метеорологически и агрономически характер. Според тях, ако на този ден гърми, това предвещава суша и че орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. За сметка на това, тогава може да се очаква виното да бъде хубаво.

Освен това този ден по традиция се смята за граничен между лятото и есента.^[7]