French
DeutschИзточнославянски езици – Уикипедия
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Източнославянските езици са потомци на староруския, един от ранните славянски езици, който е наследник на предполагаемия праславянски език.
Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Когато започва да се използва като писмен език, руският много прилича на другите славянските езици. По онова време започват, но не са силно развити, процесите на определение на фонетичните особености: носовките доста рано преминават: ą в у, а ę в 'а (я), но еровете са устойчиви, а ять, макар че загубва през староруския период (14 — 15 век) своето отделно, дифтонгично (и-е) звучене, се пише дори до реформата в правописа след Октомврийската революция (1917). По-късна промяна, за която източнославянските езици често са наричани „мелодични“, е добиване, в по-голяма степен в руски отколкото в украински и беларуски, на мекост на съгласните пред предните гласни в езика. В източнославянските езици виждаме също и „пълногласие“: преминаване *ор*, *ол*, *е_л*, *е_р* („е_“ тук се бележи старото ять) в *оро* („корова“; ср. крава), *оло* и *еле* („молоко“, ср. „мляко“/„млечен“), и *ере* („берег“; ср. „бряг“/„брега“).
Морфологични и синтактични особености сближават източнославянските езици със западнославянските; най-важната особеност е по-ранната от южнославянските езици загуба на сложната система на миналите времена. Също така източнославянският (особено руският) синтаксис има тенденция към описателни конструкции. Падежната флексия е напълно жива и съвпадения в падежите са редки.
Исторически развой[редактиране | редактиране на кода]
До 15 век руският е една цялост; макар да съществува диалектен развой в Украйна и Беларус, той е доста слаб — гражданин от Велика Русия може да разбира лесно гражданин от „малките“ Русии. След 14 век езиците започват да се променят в разни посоки. Има две тенденции, които отделят руския от беларуския и украинския: редовно използване на черковнославянските думи, които са от стара България, и отдалеченост от Полша, която има безспорно влияние както върху беларуския, така и върху украинския (ср. „хлопец“ при пълногласно „холоп“). Като последствие от това, в литературния руски език има чужди за народната реч думи, които трудно биха се намерили в другите източнославянски езици. Освен всичко това, политическата ситуация в стара Русия накара Русия да загубва нейните стари територии и те да станат отделни нации.
Източнославянски езици[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||