Източнокарибски долар – Уикипедия

Източнокарибски долар
Eastern Caribbean dollar
ISO 4217
Код	XCD
Номер	951
Показател	2
Деноминации
Разделение	цент (1⁄100)
Символ	$
Банкноти	2, 5, 10, 20, 50, 100 долара
Монети	5, 10, 25 цента и 1 долар
Демография
Въвеждане	1965 г.
Страна	Антигуа и Барбуда  Ангила  Доминика  Гренада  Монсерат  Сейнт Китс и Невис  Сейнт Лусия  Сейнт Винсент и Гренадини
Издател
Централна банка	Източнокарибска Централна банка
Допълнителна информация
Курс	BGN EUR USD
Инфлация	0,47% (2018 г.)
Източнокарибски долар в Общомедия

Източнокарибският долар е валутата на седемте държави от Организацията на източнокарибските държави: Антигуа и Барбуда, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, както на островите Ангила и Монсерат. Съществува от 1965 г. и се явява наследник на британския западноиндийски долар. Обикновено се съкращава като $ или EC$, за да се различава от останалите доларови валути. Един източнокарибски долар се разделя на 100 цента. Фиксиран е към щатския долар от 7 юли 1946 г. при курс US$1 = EC$2,70.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 г. на валутна конференция е решено източнокарибските държави да установят обща валута, която да замени текущата организация от три различни валутни борда (на Барбадос, Британска Гвиана и Тринидад и Тобаго).^[2][3] През 1949 г. правителството на Великобритания формализира доларовата система, въвеждайки британския западноиндийски долар с курс $4,80 за британски паунд. Това е една от многото експериментални политически и икономически начинания на британското правителство за учредяване на обща система в британските западноиндийски територии. През 1951 г. към споразумението се присъединяват Британските Вирджински острови, но това води до недоволства, тъй като територията е по-близка до валутата на съседните Американски Вирджински острови. През 1961 г. Британските Вирджински острови напускат споразумението и приемат щатския долар. До 1955 г. британският западноиндийски долар съществува само под формата на банкноти, без монети.

През 1958 г. е учредена Западноиндийската федерация, като за нейна официална валута се приема британския западноиндийски долар. Някои от страните ѝ членки, обаче, (например Ямайка) така и не приемат новата валута. През 1965 г. британският западноиндийски долар на вече несъществуващата Западноиндийска федерация е заменен от източнокарибския долар при същия курс.^[4] Британска Гвиана се изтегля от валутния съюз на следващата година, но Гренада, която използва долара на Тринидад и Тобаго от 1964 г., се включва отново в съюза през 1968 г.^[2] През 1972 г. от валутния съюз излиза и Барбадос, след което щаб-квартирата на Източнокарибския валутен орган е преместена в Сейнт Китс и Невис.^[2]

До 1981 г. източнокарибският долар съществува само във вида на банкноти. На 5 юли 1983 г. в Бастер е основана Източнокарибската Централна банка. Курсът от $4,80 = £1 паунд е запазен до 1976 г.^[1]

Монети[редактиране | редактиране на кода]

До 1981 г. се използват монетите на британския западноиндийски долар. През 1982 г. са въведени източнокарибски монети със стойности 1, 2, 5, 10 и 25 цента и 1 долар. Монетите от 1, 2 и 5 цента се секат от алуминий, тези от 10 и 25 цента – от мед-никелова сплав, а доларът е от алуминиево-бронзова сплав. От 1989 г. доларът вече се прави също от мед-никелова сплав. Монетите от 1 и 2 цента се изведени от обращение през юли 2015 г., но остават легално разплащателно средство до 30 юни 2020 г.^[5]

Банкноти[редактиране | редактиране на кода]

През 1965 г. Източнокарибският валутен орган пуска в обращение банкноти със стойности 1, 5, 20 и 100 долара, всичките те изобразяващи Елизабет II.^[6] През 1985 г. Източнокарибската Централна банка пуска в обращение банкнота със стойност от 10 долара. Последните еднодоларови банкноти са издадени през 1989 г., а през 1993 г. е въведена банкнотата от 50 долара. През 2012 г. е пусната нова серия от банкноти, включваща обозначения на Брайлова азбука.

Източници[редактиране | редактиране на кода]