Изполица – Уикипедия

Изполица на папирус, датираща към 533 г. пр.н.е., от 35-ата година на царстването на Амасис II

Изполицата е договор (и произтичаща форма на заетост), с който се отдава под наем земеделска земя, като наемателят (изполичарят) се задължава да дели реколтата (плодовете) с наемодателя.[1]

Наемодателят поема задължението да предостави земята и семената, а изполичарят – да обработи земята, да я засее, да прибере реколтата. Изполичарят не може да преотдаде наетата земя. Договорът се прекратява в края на текущата земеделска година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. изполица // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-03-21.