Иван Шишков – Уикипедия

Иван Шишков
български свещеник и революционер
Роден	7 юли 1867 г. Здралци, Османска империя
Починал	1957 г. (89 г.) Бургас, Народна република България

Иван Димитров Шишков е български просветен, църковен и революционен деец от Македония.^[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шишков е роден на 7 юли 1867 година^[2] в костурското българско село Здралци, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1882 - 1883 година учи в костурското българско училище при Златко Каратанасов.^[3] В 1888 година завършва свещеническото училище в Одрин. От 1888 до 1901 година учителства в Македония. В 1901 година е ръкоположен за свещеник. Става председател на българската община във Валовища (днес Сидирокастро, Гърция). Наклеветен от гръцкия владика през април 1903 година Шишков е интерниран в родното си село.^[4]

Шишков участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник при Кузо Блацки, като след погрома му бяга в България. От 1903 до 1908 година е енорийски свещеник в Оряховско.^[2] От 1908 до 1911 година е архиерейски наместник в Дедеагач, Ксанти и Гюмюрджина.^[2]

В 1912 година става протосингел на Велешката митрополия, а в 1913 година е председател на Гевгелийската българска община.^[2]

След като по време на Балканската война в Гевгели влизат сръбски войски, Шишков е арестуван и мъчен от новите сръбски власти.^[5][6] Бяга в България и е енорийски свещеник в Габрово в 1913 - 1915 година.^[2]

От 1915 до 1918 година е енорийски свещеник и архиерейски наместник в Ксанти и Дедеагач, а до 1920 година в Софлу.^[2]

В 1920 година, след като Западна Тракия е загубена от България, се установява в Карнобат, където работи като енорийски свещеник до 1924 година. След това е енорийски свещеник в Бургас до 1935 година.^[2]

Умира през 1957 година в София.^[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“