Иван Стойчев – Уикипедия

Иван Стойчев
български офицер и революционер
Капитан Стойчев на 30 август 1894 г. Фото Братя Черневи, Враца
Капитан Стойчев на 30 август 1894 г. Фото Братя Черневи, Враца

Роден
Починал
7 юни 1903 г. (36 г.)

Учил вСофийски университет
Национален военен университет
Иван Стойчев в Общомедия

Иван Киряков Стойчев е български офицер (капитан) и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Стойчев е роден на 21 март 1867 година в Мехомия, тогава в Османската империя. На 11 октомври 1885 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва на 18 май 1889 година с 11 випуск и е произведен в чин подпоручик.[2] Служи в Министерството на войната.[1] На 2 август 1892 е произведен в чин поручик, а през 1894 година завършва право в Софийския университет. Влиза във ВМОК като подкрепя крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 година е произведен в чин капитан. На ІХ македоно-одрински конгрес през лятото на 1901 година е избран за член на комитета. През лятото на 1902 година на Х конгрес отново влиза в комитета.[2]

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание, излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[3]

През пролетта на 1903 година капитан Стойчев е назначен за разложки войвода, но през лятото умира от сърдечен удар.[2][4] По време на военната си кариера служи във Военното министерство и 11 пехотен сливенски полк.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 292.
  2. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 158.
  3. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 446.
  5. Руменин, стр. 270

Източници[редактиране | редактиране на кода]