Иван Славов (философ) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Славов.

Иван Славов
български философ, публицист и дипломат
Роден
Починал

Националност България
Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ИнтересиЕстетика
Семейство
Деца4: Людмила, Дима, Иван, Милослава[1]

Иван Йорданов Славов е български философ, публицист, дипломат. Професор, доктор на философските науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Софийския държавен университет през 1956 г. От 1960 г. е преподавател в катедра „Философия“ там. Доцент от 1971 г., а от 1979 г. професор. От 1976 г. е доктор на философските науки. Посланик на Република България в Словакия (1994-1998).[2]

Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя агресивния снобизъм и в резултат търпи съкрушително поражение.

Жени се четири пъти и от първите си три брака има общо четири деца.

Умира на 16 февруари 2012 г. след прекаран инсулт и последвала кома.[2][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Посветено е на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Той неуморно преследва не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми и проявления, на които противопоставя елитарния снобизъм на т.нар. „конячна интелигенция“. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял на всичко, на което се присмива Иван Славов и не е посмял да се смее на самия Иван Славов“.

Заради тази своя непримиримост с всичко пошло (според неговите представи) и недостойно за неговите вкусове, си спечелва прозвището „Транжорът на кича“, както го наричат феновете му.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем. 1972.
  • Кичът: Феноменология, физиономика и прогностика. София: Народна младеж, 1977, 272 с.
    • 2 изд. София: Архимед, 2002, 276 с.
  • Иронията в структурата на модернизма. София: Наука и изкуство, 1979, 289 с.
  • Критически резонанси. София: Наука и изкуство, 1982, 236 с.
  • Дилетантизмът. София: Наука и изкуство, 1984, 262 с.
  • Прекословици. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988, 174 с.
  • Марксизъм и естетика. 1988.
  • Кич спектър. София: Наука и изкуство, 1990, 280 с.
  • (съст.) Златната решетка: Политическите вицове от времето на социализма. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 408 с.
  • (съст.) Фашизмът срещу „Фашизмът“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 295 с.
  • Цеко Торбов: несломимият кантианец. 1992.
  • Речник на глупостта. София: Издателско ателие Аб, 2001, 472 с.
  • (съст.) Ученически и кандидат-студентски бисери. София: Архимед, 2002, 206 с.
  • (съст.) Еврейски сатирикон. Най-добрите вицове. София: Колибри, 2003, 191 с.
  • Смехотерапия – стрес – бизнес. София: Архимед, 2004, 464 с.
  • Джобен смехар. София: Издателско ателие Аб, 2005, 235 с.
  • Тоталният кич. София: Издателско ателие Аб, 2007, 444 с.
  • (съст.) Евровицотека. София: Архимед, 2008, 358 с.
  • Тъпизми и псувизми. София: Архимед, 2009, 295 с.
  • Джоконда – Джокондиада. София: Архимед, 2010, 255 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Роканова, Александрина. Проф. Иван Славов: Проклех дъщеря си Милослава! // blitz.bg, 2009. Посетен на 24 юни 2009.
  2. а б Донкова, Калина. Почина философът проф. Иван Славов // Дарик News, 2012. Посетен на 16 февруари 2012.
  3. Напусна ни проф. Иван Славов // Стандарт News, 2012. Посетен на 16 февруари 2012.
  4. Проф. Иван Славов…, архив на оригинала от 21 март 2013, https://web.archive.org/web/20130321195703/http://podtepeto.com/article.php?id=1798, посетен на 13 февруари 2013 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта