Иван Моканов – Уикипедия

Иван Моканов
Лична информация
ПрякорМокана
Роден
Иван Георгиев Моканов
20 февруари 1912 г.
Починал13 април 1982 г. (на 70 г.)
ПостЗащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1926 – 1930
1930 – 1945
1945
Преслава (Варна)
Владислав (Варна)
Черно море


(–)
(–)
(–)
Национален отбор
1933 – 1940 България4(0)
Треньор
1949 – 1960
1964 – 1968
1979 – 1980
България Черно море
България Черно море
България Черно море
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Иван Георгиев Моканов (20 февруари 1912 – 13 април 1982) е български футболист и треньор по футбол. Легендарна фигура в историята на Владислав (Варна) и впоследствие на Черно море (Варна).

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

На клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Моканов започва да играе футбол в кварталния клуб Преслава (Варна), който през 1930 г. става клон на Владислав (Варна). Именно в този период, на 18-годишна възраст, облича фланелката на Владислав. През следващите 15 години е основен стълб в защитата на отбора. Отличава се с физика и сила на удара. Щатен изпълнител на пряк свободни удари и дузпи. Дългогодишен капитан на състава, а след 1940 г. и играещ треньор. Изиграва над 300 мача за клуба в различните първенства.

С Владислав печели титлата от Държавното първенство през сезон 1934. Определен от софийския вестник „Спорт“ за най-добър играч във финала срещу Славия, в който варненци побеждават с 2:0.[1] Двукратен вицешампион в Националната футболна дивизия през 1937/38 и 1938/39. Участва във всички мачове през трите сезона, в които се провежда дивизията, с изключение на един, в който Владислав печели служебно заради неявяване на съперника. Записва общо 53 мача в дивизията, в които бележи 10 гола.

След сливането на Владислав с Тича в началото на 1945 г. става лидер и капитан на обединения клуб. В кариерата си има само една пропусната дузпа – на 16 декември 1945 г. в двубой срещу Торпедо (Москва). Седмица по-късно изиграва последния си мач като активен футболист, когато Сборен отбор на Варна побеждава с 1:0 Сборен отбор на София.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Между 1933 г. и 1940 г. Моканов изиграва 4 мача за националния отбор.[2] Дебютира на 21 май 1933 г. при катастрофалната загуба с 0:13 в контрола като гост срещу Испания.[3] След края на срещата Моканов, който е единственият футболист от извънстоличен клуб в състава, е посочен като главен виновник за поражението и е подложен на унищожителна критика. Отношението към него става причина дълго след това играчи от Варна да отказват поканите от националния тим.

Следващата му поява с екипа на България е на 25 декември 1934 г. при загуба с 3:4 от Югославия в мач за Балканската купа. Играе също в две контроли срещу Германия и Словакия през 1939 г. и 1940 г.

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

След края на състезателната си кариера Моканов остава на работа в Черно море. Първоначално е назначен за касиер на клуба. През 1948 г. завършва Държавната треньорска школа. От 1 януари 1949 г. е назначен за старши треньор на „моряците“. Води отбора в продължение на 11 години. Отличава се с нюх към откриването на млади таланти и налагането им в представителния отбор. През сезон 1953 извежда Черно море до 3-то място в „А“ група. Сменен е през 1960 г. от Лозан Коцев.

Златна значка на БФС

Вторият му период начело на отбора е между 1964 г. и 1968 г. В него Черно море постига престижни успехи в международни мачове. На 8 юни 1966 г. варненци побеждават Аякс Амстердам във Варна с 3:1.[4] През същата година надиграват с 1:0 Нотингам Форест като гост по време на турне в Англия. Третият му период като старши треньор на тима е през сезон 1979/80. През 2013 г., по случай 100-годишнината на Черно море, Моканов посмъртно е награден със Златна значка на БФС за особено големи заслуги за развитието на българския футбол.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Владислав

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Черно море

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]