Иван Караджов (революционер) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Караджов.
Иван Караджов
български революционер и общественик
Роден
Починал
24 май 1934 г. (58 г.)
Научна дейност
ОбластПедагогика
Семейство
СъпругаОлга Маджарова
Подпис
Иван Караджов в Общомедия

Иван Христов Караджов, с псевдоними Веригин, Вълков[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Караджов е роден на 8/21 декември 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията се присъединява към ВМОРО.

Става учител в Горна Джумая и по нотно пеене в Скопското българско педагогическо училище (1895 – 1898). Образованието си завършва в 1902 година в Придворната певческа школа в Санкт Петербург,[4] където в 1900 година, заедно с Кръсте Мисирков и други студенти, участва в създаването на Таен македоно-одрински кръжок.[5]

След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора.

След освобождаването му в 1904 година в периода 1905 – 1907 година учителства в Сярското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО.[6] Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.

Отзад: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев; в средата: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров; отпред: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов, Георги Занков

След Младотурската революция в 1908 година отново става български учител в Солун.

Съучредител е на Съюза на българските конституционни клубове.[7] В 1909 година заедно с Димитър Константинов е избран от Горна Джумая за делегат на Втория конгрес на организацията.[8]

В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[9]

Иван Караджов

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. От 1913 година е учител в Горна Джумая.

През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт № 3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[10] При включването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета.[11] По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.[12]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, е награден с орден „Свети Александър“.[13]

След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая.[14] Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония.

Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов.[15] Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 година и в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година.

Партизанският отряд на Иван Караджов в Хума през Първата световна война, май 1916 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Влиза в настоятелството на Горноджумайското македонско благотворително братство.[16]

През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов.

Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си в ЦК на ВМРО по здравословни причини.

Иван Караджов умира през 1934 година в Горна Джумая.[17][18] За него Христо Шалдев пише:

„ Той беше добър и приятен събеседник, във всяка компания; беше човек с широка душа; беше, най-после, голем българин в душата и съзнанието на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе.[19] “

Женен е за единствената дъщеря на архимандрит Йона Маджаров – Олга.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 24.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 304.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  5. ↑ Михайлов, Иван. Истинският образ на неуравновесения Кръсте Мисирков, 1969 г.
  6. ↑ Кратка биография на Иван Караджов
  7. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 420.
  8. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 310.
  9. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4
  10. ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 138 – 139. ISBN 954-8187-10-8
  11. ↑ Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 350. ISBN 954-8187-32-9
  12. ↑ Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
  13. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  14. ↑ Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
  15. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 211.
  16. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (99). София, СМЕО, 27 февруари 1925. с. 3.
  17. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 206.
  18. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 72.
  19. ↑ Шалдевъ, Хр. Иванъ Караджовъ // Илюстрация Илиндень 7 (57). Илинденска организация, май-юний 1934. с. 5.
  20. ↑ Стоилов, А. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров // Македонски преглед (4). 2002. ISSN 0861-2277. с. 152.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Караджов_(революционер)&oldid=12198632“.