French
DeutschИван Анастасов – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Анастасов.
| Иван Анастасов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1880 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Сярско българско педагогическо училище |
| Иван Анастасов в Общомедия | |
Иван (Янко) Анастасов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тъй като по произход е грък, носи прякора Гърчето[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Анастасов е роден в 1880 година в Мелник, тогава в Османската империя. Учи в гръцкото и в българско класно училище в родния си град и в българското педагогическо училище в Сяр, където завършва втори педагогически курс. От 1899 година е селски екзархийски учител в Игуменец, Петричко.
Във ВМОРО влиза през 1900 година. Първоначално е четник в четата на Костадин Зелников, а след това за кратко – при войводата Стойко Бакалов. През ноември 1900 г. в село Моноспитово се запознава с Гоце Делчев, когото придружава в обиколките му из Източна Македония. Работи като революционен агитатор в Петричко, Поройско, Демирхисарско и Струмишко. Последователно е четник в четите на Михаил Поройлията и Илия Кърчовалията и секретар на четата на Георги Радев. Оттегля се в България за 9 месеца, след което отново влиза в Македония с четата на Гоце Делчев. През Илинденското въстание е войвода на чета в Драмско, която е разбита в сражение при село Калапот. Иван Анастасов отново се оттегля в България и Любомир Милетич записва спомените му.
В началото на 1904 година се отправя за Драмско с чета от 14 души заедно с четата на Андрей Казепов. След сражението при Сенокос на 11 април, четата се оттегля, но югоизточно от Банско в ново сражение загива помощник-войводата Иван Анастасов.[2][3][4][5][6][7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 31, 107.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 340.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София – Печатница П. Глушковъ – 1927.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 14.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 18.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 111-112.
