Ивайло Герасков – Уикипедия

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Ивайло Герасков.

Ивайло Йорданов Герасков е български актьор.

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 февруари 1954 г. във Варна. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова през 1979 г. След това започва да работи в Драматичния театър във Враца, а от 1982 г. е в трупата на Театър „София“.

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Герасков е играл в постановките „Доходно място“, „Филоктет“, „Ивона – принцеса Бургундска“, „Соната на призраци“, „Кралят Слънце“, „Игра на Едип“, „При закрити врати“, „В полите на Витоша“, „Самотата на памуковите полета“, „Нощта на боговете“, „Нора“ и други.^[1]

Играе в пиесите „Покана за вечеря“, „Нощта на 16-и януари“ и „Вълните“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Наградата за най-добра мъжка роля за филма „Вик за помощ“ на фестивала във Варна.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за актрисата Милена Живкова, с която имат един син – Мартин Герасков, който също е актьор.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

• Нощта на шестнайсети януари (2016)
• Вълните (2011)
• Суматоха (2010)
• Господар и сянка (2005)
• Хайде да убием Матилда (2005)
• Кучката (2004)
• В полите на Витоша (2003)
• Нощта на Боговете (2002)
• Нора (2001)
• Ескориал (2001)
• Лов на малка моруна (1998)
• Соната на призраците (1998)
• Напразни усилия на любовта (1996)
• В самотата на памуковите полета (1995)
• Благословени души (1994)
• Отвъд хоризонта (1994)
• Италианката (1992)
• При закрити врати (1991)
• Ивона - Бургундската принцеса (1991)
• Ангели чудовища (1990)
• Реквием (1990)
• Новите приключения на Питър Пан (1990)
• Питър Пан (1989)
• Закуска с неизвестни лица (1988)
• Игра на Едип (1987)
• Нощ на изпитания (1987)
• Най-късно до шест (1986)
• Кладата (1985)
• Влюбените (1984)
• Танго (1984)
• Феерична комедия (1983)
• Хоро (1983)
• Филоктет (1982)
• Хамлет (1982)
• Светлината се губи в петата лампа (1982)
• Електра в черно
• Доходно място
• Вуйчо Ваньо – номин̀ация за „А.Аскеер“ 2000

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• Старомодни бижута
• „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
• „Карола“ (1979) (Миклош Дарваш)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

• Пътят на Честта (сезон 2, 2021) - Свилен
• Откраднат живот (тв сериал, 2017) – психиатър
• Четвърта власт (тв сериал, 2013) – Стефан Хинов
• Главно представление (2009) Command performance – Леонид Гордов
• Забранена любов (тв сериал, 2008 – 2011)-Димитър Белев
• Shark in Venice (2008)
• The Roman Mysteries (тв сериал, 2008)
• The Shepherd:Border Patrol (2008)
• Gredndel (2007)
• Nuremberg: Nazis on Trial (тв, 2006)
• Dragon Dynasty (тв, 2006)
• Mercenary for Justice (2006) - Френски полковник
• Фаворитът 2 (2006) – Алексей
• The Mechanik (2005) - Лев
• Sacco et Vanzetti (2005)
• Принцът и просякът (2005)
• Darklight (2004)
• Филип (тв, 2004) – Филип
• Dragon Storm (тв, 2004)
• Deep Shock (2003)
• Едно дете в повече (тв сериал, 2003)
• In Hell (2003)
• Death Train (2003)
• Frogmen Operation Stormbringer (2002)
• Python 2 (2002)
• Derailed (2002)
• Papa Giovanni - Ioannes XXIII (тв, 2002)
• Air Strike (2002)
• Mindstorm (2000)
• Valkanizater (1997)
• Горски дух (1996)
• Всичко от нула (1996) – приятелят на фотографката
• Вълкадин говори с Бога (1995) – Иван Величкин
• Живот на колела (5-сериен тв, 1990) – журналистът Иван Троев
• Мъже без мустаци (6-сериен тв, 1989) – следователят Божан Митков
• Левакът (1987) – Мони
• Живот до поискване (1987) – Жоро
• Характеристика (1986) – Иван Палиев
• Вик за помощ (1984) – Георги Пеев (Чеп)
• Мечтатели (1986) – Паулин
• Гнездо за думи (тв новела, 1985)
• Front ohne Gnade - Der falsche Baron (1984)
• Прилив на нежност (1983)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Ивайло Герасков в Internet Movie Database

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“

Нормативен контрол CONOR.BG