Зимни олимпийски игри 1984 – Уикипедия

Зимни олимпийски игри 1984
XIV. Zimske olimpijske igre
Сараево през 1982 г.
ДържаваБосна и Херцеговина
Град домакинСараево
Участващи страни49
Участващи спортисти1437 (1127 мъже и 283 жени)
Състезания38
Откриване8 февруари 1984 г.
Закриване19 февруари 1984 г.
Открити отМика Шпиляк
Клетва на спортиститеБоян Крижай
Клетва на съдиитеДраган Перович
Олимпийски огън отСанда Дубравчич
Олимпийски стадионАсим Ферхатович-Хасе
← 1980
1988 →
Зимни олимпийски игри 1984 в Общомедия

Четиринадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Сараево, Босна и Херцеговина, Югославия от 8 до 19 февруари 1984 г.[1]

Това са първите и единствени зимни олимпийски игри, организирани на Балканския полуостров и първите игри под ръководството на Хуан Антонио Самаранч.[1]

Поради продължаващата политика на МОК за забрана на участието на професионални спортисти в олимпийските игри олимпийските шампиони от Лейк Плесид 1980, Ингемар Стенмарк и Хани Венцел не са допуснати до участие. Това е последният път, когато МОК забранява участието на професионални спортисти.[1]

Кандидатура[редактиране | редактиране на кода]

Сараево е един от трите града-кандидати за домакинство, заедно със Сапоро и Гьотеборг. Комитетът по организирането на олимпиадата е създаден на 31 май 1977 г. с подкрепата на Югославския олимпийски комитет, Югославската асоциация за физическа култура, Федералния изпълнителен съвет, президентската институция на Съюзна република Босна и Херцеговина, изпълнителния съвет на републиката и градския съвет на Сараево. В първия кръг на гласуването за домакин Сапоро води с 36 гласа пред Сараево с 32 и Гьотеборг с 8. Във втория кръг Сараево печели с 39 гласа срещу 36 за Сапоро. [2]

Церемонии[редактиране | редактиране на кода]

Церемония по откриването

Олимпийският огън е запален на 29 януари 1984 г. в Олимпия и е връчен на делегацията от Сараево на панатинския стадион в Атина. Огънят преминава общо 5289 km в две посоки – изток (2602 km) и запад (2687 km) през всички региони на Югославия, посещавайки столици, исторически места, свързани с олимпизма в Югославия и т.н. Огънят бива носен от 4000 души пред публика от общо над 1,5 млн. души. Югославският олимпиец Санда Дубравчич запалва огъня в стадиона. [2]

Церемонията по откриването се провежда на стадион „Кошево“ пред 45 000 зрители на 8 февруари. Игрите са открити от президента на СФРЮ Мика Шпиляк. Клетвата на съдиите е произнесена от Драган Перович. [2]

Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

МОК спонсорира участието на поне един спортист от всяка държава, което дава възможност на Мексико, Египет и Сенегал да дебютират на зимни олимпийски игри.[1] В олимпийските игри взимат участие рекордния за времето си брой 1437 състезатели (1127 мъже и 283 жени) от 49 страни. [2]

Участници по страни [2]

Приходите от телевизионни предавания се увеличават близо пет пъти спрямо предишната зимна олимпиада и достигат 102,682 млн. щатски долара (спрямо 20,726 млн. долара в през 1980 г.).[1][3] Предавания на живо са излъчени в над 100 държави и са гледани от над 2,5 млрд. зрители в световен мащаб. [2] Представителите на медиите са 7393 (2363 от печатни издания и 5030 от радио и телевизия). В организацията на игрите участват 10 450 доброволци. [3] 98% от тях са доброволци. [2]

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Между 15 юли 1979 и 1 декември 1983 г. са построени писти за ски бягане, стрелбище за състезанията по биатлон, шанца и помощни съоръжения в Игман, писти за алпийски ски в Белашница и Яхорина, улей за бобслей и спортни шейни в Требевич, залите Зетра и Скендерия, стадион Кошево, олимпийското село с 639 апартамента и 2250 легла, четири хотела и прес център. [2]

Посетители[редактиране | редактиране на кода]

Състезанията са наблюдавани от над 646 000 души на живо – по-малък брой спрямо предишни зимни олимпийски игри поради големия брой телевизионни предавания. [3]

Медали[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Класиране по медали от Зимните олимпийски игри 1984
Златен медал от игрите
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1  ГДР 9 9 6 24
2  СССР 6 10 9 25
3  САЩ 4 4 0 8
4  Финландия 4 3 6 13
5  Швеция 4 2 2 8
6  Норвегия 3 2 4 9
7  Швейцария 2 2 1 5
8  Канада 2 1 1 4
9  ФРГ 2 1 1 4
10  Италия 2 0 0 5

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

България е представена от

Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Програмата на игрите включва 38 дисциплини от които 24 за мъже, 12 за жени и две смесени и 97 състезания от които 73 за мъже, 19 за жени и 5 комбинирани. Първият хокеен мач се провежда на 7 февруари, ден преди официалното откриване на игрите. Хокейните мачове и състезанията по фигурно пързаляне се провеждат по план, има малки промени в програмите на бързото пързаляне с кънки, бобслей и спортни шейни и огромно закъснение на състезанията по ски алпийски дисциплини поради метеорологичните условия. [2]

Същевременно се провеждат и състезания за инвалиди в Инсбрук на зимните параолимпийски игри. В тях участват атлети от Австрия, Канада, Испания, Норвегия, САЩ, Франция, ФРГ, Швейцария, Швеция и Югославия. [2]

Всички дати са в Централно европейско време (UTC+1)
ЦО Церемония по откриването ● Състезания 1 Финали ЦЗ Церемония по закриването
Февруари 7
Вт 		8
Ср 		9
Чет 		10
Пет 		11
Съб 		12
Нед 		13
Пон 		14
Вт 		15
Ср 		16
Чет 		17
Пет 		18
Съб 		19
Нед 		Състезания
Церемонии ЦО ЦЗ
Биатлон 1 1 1 3
Бобслей ● 1 ● 1 2
Бързо пързаляне с кънки 1 2 1 1 1 1 1 1 9
Северна комбинация ● 1 1
Ски алпийски дисциплини 1 1 2 1 1 6
Ски бягане 1 1 1 1 1 1 1 1 8
Ски скокове 1 1 2
Спортни шейни ● ● ● 2 1 3
Фигурно пързаляне ● 1 ● 1 ● 1 1 4
Хокей на лед ● ● ● ● ● ● 1 1
Общо състезания за деня 2 3 2 7 3 4 3 5 2 5 3 39
Общо състезания от началото 2 5 7 14 17 21 24 29 31 36 39
Февруари 7
Вт 		8
Ср 		9
Чет 		10
Пет 		11
Съб 		12
Нед 		13
Пон 		14
Вт 		15
Ср 		16
Чет 		17
Пет 		18
Съб 		19
Нед 		Състезания

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Скиорът Юре Франко печели първият медал от зимни олимпийски игри за Югославия. [3]
  • Бил Джонсън става първият американец спечелил ски спускане.
  • Близнаците Фил и Стив Мар стават първи и втори в слалома. [3]
  • Дебют прави дисциплината 20 km ски бягане за жени.
  • Катарина Вит става втората състезателка по фигурно пързаляне при жените, която успява да защити олимпийската си титла след Соня Хени.[5]
  • В бързото пързаляне с кънки, канадецът Гаетан Буше и източногерманката Карин Енке печелят по два златни медала. [3]
  • Норвежкият биатлонист Ейрик Квалфос печели златен, сребърен и бронзов медал. [3]
  • Маря-Лииса Кирвесмиеми-Хемелейнен от Финландия става първата жена, участвала на шест олимпийски игри. Доминира във всичките три състезания по ски-бягане при жените, печелейки с поне 10-секундна разлика всяко от тях. Печели и бронзов медал в щафетата 4 x 7,5 km. [3]
  • Британските състезатели по фигурно пързаляне Джейн Торвил и Кристофър Дийн получават перфектни оценки от съдиите за артистичност за изпълнението си на „Болеро“ на Морис Равел. [3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Росен Бабоев. Сараево, някъде на Изток // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Sarajevo '84 Final Report, PDF, 202 стр., издание на организационния комитет на олимпиадата
  3. ↑ а б в г д е ж з и sarajevo 1984 Winter Olympics // www.olympic.org. Международен олимпийски комитет. Посетен на 30 октомври 2014.
  4. ↑ Bulgaria at the 1984 Sarajevo Winter Games | Olympics at Sports-Reference.com // Olympics at Sports-Reference.com. Архивиран от оригинала на 2009-02-01. Посетен на 23 септември 2015. (на английски)
  5. ↑ Росен Бабоев. Най-красивото лице на социализма // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зимни_олимпийски_игри_1984&oldid=12200277“.