Зигрид Надменната – Уикипедия

Зигрид Надменната Sigrid Storråda
кралица на Швеция и Дания
Зигрид и Олаф I. Според сагите той ѝ предлага брак при условие тя да приеме първо християнството. При нейния отказ запраща в лицето ѝ ръкавицата си, а тя го предупреждава, че това може да стане причина за смъртта му.
Родена	968 г.
Починала	1014 г. (46 г.)
Семейство
Род	Пясти
Баща	Мешко I
Братя/сестри	Болеслав I Храбри Гунзелин
Съпруг	Свен I Ерик VI Сегерсел[1]
Деца	Кнут Велики Олаф Шьотконунг[1]
Зигрид Надменната в Общомедия

Зигрид Надменната (известна също с полското си име Świętosława и с нордическото Sigrid Storråda) е полска княгиня, сестра на полския крал Болеслав I Храбри. Последователно става кралица на Швеция и Дания. Майка на Олаф Скьотконунг, крал на Швеция, и на Кнут Велики, крал на Дания, Англия и Норвегия.

Святослава-Зигрид се споменава в много скандинавски саги, но няма надеждни доказателства, че става дума за една и съща историческа личност. Възможно е нейният образ в сагите да е смесица от няколко действително съществували жени. Зигрид е описана като съпруга първо на шведския крал Ерик Победоносни. След неговата смърт в 995 г. тя получава много предложения за брак, едно от които е на норвежкия крал Олаф I Трюгвасон, който според легендата поискал тя да се откаже от вярата на предците си и да приеме християнството. Зигрид гордо отказала, а Олаф в яростта си я ударил в лицето с ръкавицата си. Зигрид спокойно му отвърнала, че това ще коства живота му. За да му отмъсти за обидата, Зигрид се омъжила за неговия враг датския крал Свен I Вилобради и така бил сформиран съюз между Швеция и Дания. В 1000 г. обединената армия на двете държави разбива норвежците в Сволдерската битка, в която загива и самият Олаф Трюгвасон.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Oswald Balzer, Genealogia Piastów, Kraków 1895.
• Włodzimierz Dworzaczek, Genealogia, Warsaw 1959
• Andrzej Feliks Grabski, Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych, Warsaw 1964.
• Kazimierz Jasiński, Rodowód pierwszych Piastów, Warsaw-Wrocław (1992).