Земеровкови – Уикипедия

Земеровкови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Земеровкови (Soricidae)
Научно наименование
Земеровкови в Общомедия
[ редактиране ]

Земеровкови (Soricidae) е семейство дребни бозайници от разред Земеровкоподобни (Soricomorpha). То включва и най-дребния съществуващ днес бозайник, етруската земеровка (Suncus etruscus).

Земеровкови са разпространени в Азия, Европа, Африка, Северна Америка и части от Южна Америка. Някои видове са привнесени от човека в Австралия, Нова Зеландия и Мадагаскар. В България се срещат 7 вида земеровки, като често срещана е обикновената кафявозъбка (Sorex araneus).

Размерът на земеровките варира в широки граници — масата им е между 2 и 35 g, дължината на тялото — между 35 и 180 mm, а дължината на опашката — между 10 и 120 mm. На външен вид приличат на мишки, но главата им е относително голяма, а муцуната — удължена, заострена и силно подвижна. Очите са малки, а ушните раковини — при повечето видове слабо развити и скрити в козината. Въпреки това слуховите органи са силно чувствителни и могат да възприемат ултразвук. Крайниците имат по пет пръста, като при видовете, приспособени за живот във водата, между тях има плавателна ципа. Окраската при някои видове е специфична за отделните индивиди, докато при други е еднаква за целия вид.[1]

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Земеровката е много подвижно животно. През цялата година (и зиме, и лете) рядко може да се види в покой. С муцуната си рови в горската постилка при корените на дърветата, в някои гнили пънове, а понякога се скрива даже и в жилището на човека. За едно денонощие изяжда храна, чието количество е по-голямо от собственото му тегло. Храни се с насекоми, личинки, червеи. Изтребва стоножки, охлюви, жаби, мишки, бръмбари, пчели. Понякога яде и мърша. Напада и по-едра от себе си плячка. Когато е в плен, земеровката е учудващо свирепа. Човек трябва да бъде особено предпазлив, за да не бъде ухапан или наранен.

През лятото ражда 2-3 пъти, и то до 10 малки наведнъж.

Семейство Soricidae – Земеровкови
Подсемейство Crocidurinae – Белозъбкови
Crocidura – Белозъбки
Diplomeson
Feroculus
Paracrocidura
Ruwenzorisorex
Scutisorex
Solisorex
Suncus – Многозъби белозъбки
Sylvisorex
Подсемейство Myosoricinae
Congosorex
Myosorex
Surdisorex
Подсемейство Soricinae – Кафявозъбкови
Триб Anourosoricini
Anourosorex
Триб Blarinellini
Blarinella
Триб Blarinini
Blarina
Cryptotis
Триб Nectogalini
Chimarrogale
Chodsigoa
Episoriculus
Nectogale – Елегантна водна земеровка
Neomys – Водни земеровки
Nesiotites
Soriculus
Триб Notiosoricini
Megasorex
Notiosorex
Триб Soricini
Sorex – Кафявозъбки

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]

Край планинските потоци и езера се среща и водна земеровка (кутора), която е особено вредна за рибарниците, защото унищожава малките рибки и раците.

  1. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 108-111.