Западноевропейски съюз – Уикипедия

Западноевропейски съюз
ЗЕС (в жълто) в периода 1995 – 2011 г.
Информация
Акроними	ЗЕС
Тип	съюз
Основана	23 октомври 1954 г.
Закрита	30 юни 2011 г.
Наследник	Европейски съюз
Седалище	Брюксел, Белгия
Сайт	www.weu.int
Западноевропейски съюз в Общомедия

Западноевропейският съюз (ЗЕС, на английски: Western European Union (WEO), на френски: Union de l'Europe occidentale (UEO)) е бивша слабо активна международна организация в Европа. Създадена е по силата на Договора от Брюксел през 1948 г., а по-късно въз основа на Променения договор от Брюксел от 1954 г., в организацията се допускат Западна Германия и Италия. Западноевропейският съюз е военно-политически съюз само на западноевропейски страни, насърчавайки също икономическа, културна и социална взаимопомощ. Щабквартирата на ЗЕС е в Брюксел. Не трябва да се бърка с Европейския съюз.

Западноевропейският съюз бива създаден по време на „студената война“, с цел взаимопомощ при евентуална военна заплаха. След края на войната, целите и задачите, както и съответните институции се прехвърлят към общата политика за сигурност и отбрана на географски по-всеобхватния Европейски съюз. Процесът на консолидация е завършен през 2009 година, когато е създадената клаузата за солидарност в Договора от Лисабон, силно подобна (но не е идентична) с клаузата за взаимна отбрана на договора, създал западноевропейския съюз. Впоследствие, страните подписали Променения договор от Брюксел решават да прекратят договора на 31 март 2010 година, като всички дейности на западноевропейския съюз постепенно се прекратяват до юни 2011 година ^[1]. На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз ^[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Договор от Брюксел[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Договор от Брюксел

Договорът от Брюксел е подписан между Обединеното кралство, Франция, Белгия, Люксембург и Нидерландия на 17 март 1948 година. Той представлява договор за взаимозащита със срок 50 години, който насърчава също икономическото, културното и гражданското сътрудничество. Клаузата в договора за автоматична военна помощ е в случай на въоръжена агресия първоначално от страна на Германия, а с разпалването на „студената война“ – от страна на СССР. На 23 октомври 1954 г. Западноевропейският съюз придобива нов вид с подписването на Променения договор от Брюксел, целящ добавянето на Западна Германия и Италия в рамките на съюза. В увода на променения Договор от Брюксел ясно са очертани три основни цели:

• Да се създава в Западна Европа стабилна основа за европейско икономическо възстановяване;
• Да се осигурява взаимопомощ между страните в случай на каквато и да е агресивна политика;
• Да се подкрепя единството и да се насърчава постепенната интеграция на Европа.

Прехвърляне на правомощията към Европейския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално, съгласно Договора от Амстердам, Западноевропейския съюз се превръща във важна част от самоотбраната на Европейския съюз. На 13 ноември 2000, на среща на министрите на ЗЕС в Марсилия се изгражда споразумение за постепенно прехвърляне на функциите и дейностите от Западноевропейския съюз към Европейския съюз, в рамките на изграждащите се „Обща външна политика и политика на сигурност“ и „Общата политика за сигурност и отбрана“ ^[2].

На 1 януари 2002 година „Институтът за изследване на сигурността“ и „Сателитен център“ на Западноевропейския съюз се преформироват към Европейския съюз и се превръщат съответно в „Институт за изследване на сигурността на Европейския съюз“ и „Сателитен център на Европейския съюз“. Друг важен момент е свалянето на правомощията на Западноевропейския съюз, дадени му с Договора от Амстердам, с подписването на новия Договор от Ница. По-късно Договорът от Лисабон променя член 42 т.7 от Договора от Маастрихт, с което се включва ангажимент за взаимна отбрана и се решава окончателно въпроса за общата отбрана в рамките на Европейския съюз ^[3].

Подписан В сила Договори

1948 1948 Брюксел

1951 1952 Париж

1954 1955 Променен договор от Брюксел

1957 1958 Рим

1965 1967 Договор за сливане

1975 непр. Решение на Европейски съвет

1985 1985 Шенгенско споразумение

1986 1987 Единен европейски акт

1992 1993 Маастрихт

1997 1999 Амстердам

2001 2003 Ница

2007 2009 Лисабон

Три стълба на Европейския съюз:

Европейски общности:

Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ)

Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС)

Договорът изтича през 2002

Европейски съюз (ЕС)

Европейска икономическа общност (ЕИС)

Правила от Шенген

Европейска общност (ЕО)

ТРЕВИ

Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)

Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР)

Сътрудничество в европейската политика (СЕП)

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

Неорганизирано тяло

Западноевропейски съюз

Договорът е прекратен през 2010

п б р

Прекратяване на Западноевропейския съюз[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 година, целите и задачите на западноевропейския съюз се припокриват от клаузата за взаимоотбрана на лисабонския договор ^[1]. Поради това, в дълги дискусии за бъдещето на западноевропейския съюз се обсъжда и план за прекратяване на организацията ^[4]. На 30 март 2010 година, в писмено изявление, външния министър на Обединеното кралство Крис Браянт уведомява за решението на Великобритания да се оттегли от западноевропейския съюз в рамките на година ^[5]. На 31 март 2010 година германското министерството на външните работи обявява оттеглянето на Германия от Променения договор от Брюксел ^[6]. По време на испанското председателство на западноевропейския съюз, от името на десетте страни-членки, се взима решение за прекратяване на Променения договор от Брюксел и до прекратяване на съществуването на западноевропейския съюз до юни 2010 ^[7]. На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз ^[1]. Всички дейности на западноевропейския съюз са прекратени до юли 2011 година ^[1].

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Главната квартира на западноевропейския съюз е била разположена в Брюксел, обслужвана от 65 души персонал и годишен бюджет от 13,4 милиона евро ^[4]. В нея се помещават „Съвета на западноевропейския съюз“ и „Парламента на западноевропейския съюз“.

Западноевропейският съюз е управляван от „Съвет на министрите“, подпомаган от „Съвет на постоянните представители“, съставен от посланици. Социалните и културните аспекти на договора от Брюксел са делегирани към Съвета на Европа за да се избегне припокриването на отговорности в Европа ^[8].

Парламентарната асамблея на западноевропейския съюз, съставена от делегации на страните-членки, надзирава работата на „Съвета на западноевропейския съюз“, но няма никакви правомощия над него. По този начин „Парламента на западноевропейския съюз“ изпълнява функциите на консултативен орган.

Страни-членки[редактиране | редактиране на кода]

Западноевропейският съюз включва 10 страни-членки, 6 асоциирани страни-членки, 5 страни-наблюдателки и 7 асоциирани страни-партньори. На 14 юни 2001 г. Хавиер Солана заявява, че няма предвидима причина да се променя статутът на страните-нечленки на организацията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]