Желез Дончев – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Желез Дончев
български дендролог
Роден	27 декември 1921 г. с. Загориче, Шуменско, Царство България
Починал	5 септември 2002 г. (80 г.) София, България
Научна дейност
Област	дендрология

Доцент Желез Борисов Дончев е български дендролог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 декември 1921 г. в с. Загориче, Шуменско. През 1948 г. завършва Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет.

Постъпва като асистент в Агрономо-лесовъдния факултет през 1951 г. след покана лично от акад. Борис Стефанов. През 1961 г. в Москва защитава дисертация на тема: „Типология земель, подлежащих облесению на примере Балчикского побережья Черного моря – Болгария“.

През 1964 г. е избран за доцент по екология и горски месторастения. През 1977 г. доц. Дончев преминава на работа в Института за гората към БАН.

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Доц. Дончев притежава богато научно наследство. То е с твърде разнообразна тематика и включва както дендрологични и систематични разработки, така и статии по обща екология, екология на горските екосистеми, климатология. Творчеството му е отразено в над 80 научни и 15 научнопопулярни статии. Той е считан за класик на българската горска екология. Заедно с проф. д.б.н. Роман Флоров те поставят началото на изследванията за връзката между екологията, създаването на нови гори, те доразвиват учението на академик Борис Стефанов за горските месторастения и връзката между развитието на горите и климата.

През 1950-те и началото на 1960-те години се утвърждава сред най-добрите специалисти по дъбовете в България. Израз на това са описаните от него видове и вътрешновидови таксони, нови за науката. През 1958 г., след специализация в Албания, описва 2 нови вида дъб от цероидната група.

Доц. Дончев проявява особен интерес към интродукцията на някои перспективни дървесни видове. За изпитването на такива видове създава над 200 експериментални култури с площ около 2000 дка. Списъкът на тези видове е голям и включва кедри, веймутов бор, хималайски бор и др., но особено място е отделено на Robinia pseudoacacia. Създава няколко нови сорта от този вид, разработва технология за създаване на интензивни култури и създава първите семепроизводствени градини от вида в България.

Умира в София на 5 септември 2002 г.

Портал „Биографии“          Портал „Наука“          Портал „Биология“          Портал „България“