Раманово разсейване – Уикипедия
Раманово разсейване или ефект на Раман е нееластично разсейване на фотон от молекули, които са възбудени до по-високи вибрационни или ротационни енергийни нива. Той е открит от индийските физици Венката Раман и Сриниваса Кришнан (който е ученик на Раман) в течности[1] и независимо от Григорий Ландсберг и Леонид Манделщам в кристали[2]. Ефектът е предсказан теоретично от Адолф Смелал през 1923 г.
Когато фотоните се разсейват от даден атом или молекула, повечето се разсейват еластично (разсейване на Релей), така че разсеяните фотони имат една и съща енергия (честота и дължина на вълната) като падащите фотони. Една много малка част от разсеяните фотони (приблизително 1 на 10 милиона) се разсейват нееластично чрез възбуждане, като имат различни честота и енергия, обикновено по-ниски от тези на падащите фотони. В газ, разсейването може да възникне при промяна на енергията на молекула чрез преминаването към друго (обикновено по-високо) енергийно ниво. Химиците се занимават главно с този „преходен“ ефект на Раман.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Raman, C. V. A new radiation // Indian J. Phys. 2. 1928. с. 387–398. Посетен на 14 април 2013.
- ↑ Landsberg, G. и др. Eine neue Erscheinung bei der Lichtzerstreuung in Krystallen // Naturwissenschaften 16 (28). 1928. DOI:10.1007/BF01506807. с. 557.