French
DeutschЕспри-Мари Кузинери – Уикипедия
| Еспри-Мари Кузинери Esprit-Marie Cousinéry | |
| френски дипломат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | Париж, Франция |
| Научна дейност | |
| Област | Археология |
| Еспри-Мари Кузинери в Общомедия | |
Еспри-Мари Кузинери (на френски: Esprit-Marie Cousinéry) е френски дипломат, нумизмат, археолог и пътешественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Еспри-Мари Кузинери е роден в 1747 година в Марсилия. Произхожда от големия род Кузинери. Започва дипломатическа служба в Османската империя. Работи като секретар и директор по икономическите въпроси на френското консулство в Солун, по-късно е консул в Смирна, в Розета и в Солун (1783 - 1785, 1786 - 1792) до избухването на революцията.[1] След Реставрацията в 1814 година отново е консул в Солун до 1817 година. След пенсионирането си започва работа върху книга, описваща престоя му в Източното Средиземноморие.[2] В 1831 година издава двутомния си труд „Пътуване в Македония“,[3] в който описва бита и културата на българското и гръцкото население в областта, османската администрация и античните паметници. Книгата е богато илюстрирана с изображения на селища, археологически паметници и прочее.[4]
| „ | Македония е населявана от много раси. Гърците и българите са най-многобройни.[5] | “ |
От 1809 година Кузинери е член на Националното общество на антикварите на Франция, а от 1830 година на Академията на надписите и изящните изкуства. В Солун и при обиколките си из Македония, той създава богата и прецизно подредена сбирка от антични — тракийски, гръцки и римски монети. Днес сбирката на Кузинери е един от най-известните нумизматични фондове на Френската национална библиотека. Друга част от нумизматичната му колекция се съхранява в музеите на Мюнхен, Виена и други.[6]
Умира в 1833 година.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Daniela Williams "Esprit-Marie Cousinéry (1747-1833)", International Numismatic Council, Compte Rendu 59 (2012), pp. 27-37
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Marion du Mersan, Histoire du cabinet des médailles, antiques et pierres gravées, Paris, 1838, p.163.
- ↑ Σπήλαιο πηγών Αγγίτη, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305064017/http://www.spilaioaggiti.gr/indexgr.php?p=first_page, посетен на 21 януари 2009
- ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
- ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, р.11
- ↑ Райков, Димитър. Историческата съдба на македонските българи. София, 1997, стр. 94.
- ↑ Sociétés savantes de France
| ? | → | солунски френски консул (1783 – 1785) | → | ? |
| ? | → | солунски френски консул (1786 – 1792) | → | Феликс дьо Божур |
| ? | → | солунски френски консул (1814 – 1817) | → | ? |
|
