Емануел Мутафов – Уикипедия

Емануел Мутафов
български византолог
Роден
9 януари 1968 г. (56 г.)
Учил вНГДЕК „Константин-Кирил Философ“
Атински университет
Научна дейност
ОбластИстория, византология
Работил вИнститут за изследване на изкуствата при БАН
Семейство
БащаСтефан Мутафов
МайкаСнежинка Александрова Мутафова (1932).
СъпругаИлияна Кирилова-Мутафова

Емануел Стефанов Мутафов е български византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 януари 1968 г. в София, син е на проф. Стефан Мутафов.

Завършва средното си образование през 1987 г. със златна значка за отличен успех от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“. Дипломната му работа на тема „Паганистични елементи в култа и иконографията на св. прор. Илия“ е издадена като монография същата година.[1] В периода 1988 – 1989 г. следва история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Печели стипендия от Гръцката държавна фондация и в 1996 г. завършва археология и история на изкуството в Атинския университет.[2] В периода 1996 – 1998 г. прави специализация по гръцка и славянска палеография в Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев“, София.

Започва преподавателска дейност като учител в средното образование. От 1996 г. до 2000 г. е хоноруван асистент по гръцки език и култура във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2000 г. е назначен като проучвател в Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) при БАН, а година по-късно успешно защитава докторантурата си по нова и най-нова обща история в Института за балканистика при БАН. С публикуването на книгата „Европеизация на хартия. Съчинения за живописта на гръцки език от първата половина на XVIII в.“,[3] ученият се утвърждава като един от най-добрите познавачи на ерминиите, техните особености и взаимовръзки и на зографската терминология.[4]

Избран е за старши научен сътудник по средновековно и възрожденско изкуство в ИИИзк при БАН през 2009 г. От 2010 г. е член на Общо събрание (ОС) на БАН и член на Научния съвет на ИИИзк. През 2013 г. е назначен като научен секретар на ИИИзк, а година по-късно е избран за директор на ИИИзк.[5]

През 2014 г. Мутафов става член на редакционната колегия на сборника „Изкуствоведски четения“,[6] а изданията от поредицата стават първите индексирани в Web of Science български сборници в областта на науките за изкуствата. От 2016 г. е член на редакционната колегия на сп. Arta Visuale на Института за културно наследство към Молдовската академия на науките, от 2017 г. е член на редакционната колегия на сп. Papers of BAS – Social Sciences and Humanities. През 2018 г. става член на Управителния съвет на сдружение „Наследство БГ“ по проект BG05M2OP001-1.001 – 0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ с водещ партньор СУ „Св. Климент Охридски“. Същата година става член и на Художествения съвет на Националната галерия, София. През 2019 г. получава втората си хабилитация като професор по средновековно и възрожденско изкуство.[7][8]

Активната си позиция на учен проф. Е. Мутафов изразява в общественото пространство по определени каузи като например отмяната на третата българска изложба в Лувъра;[9] смяната на статута на музей с действаща джамия на „Св. София“ в Истанбул;[10] подкрепя гражданските протести през август 2020 г.;[11] застъпва се за промяна в названието на празника 24 май.[12]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Емануел Мутафов има многобройни научни публикации, част от тях в Гърция, Северна Македония, Италия, Русия, Великобритания, Ирландия, Сърбия, Румъния, Молдова, Албания, като повечето от тях са на чужд език (английски, немски, гръцки, руски).[13][14]

Монографии:[редактиране | редактиране на кода]

  • Богородица вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол, София: Марин Дринов, ИИИзк-БАН, ISBN 978-954-8594-81-3, 210 стр.[15]
  • Европеизация на хартия. Съчинения за живописта на гръцки език от първата половина на XVIII век, София: ЕТ-АВА, 2001, 279 стр.[16][17]
  • Християнска криптография. Функционална типология на криптограмите в Православното християнско изкуство. De Artibus Monographiae, Volumen I, София:Марин Дринов, ИИИзк-БАН, 2019, ISBN 978-954-8594-80-6, 214 стр.
  • Паганистични елементи в култа и иконографията на св. прор. Илия, София: изд. К.К. Философ, 1987, 77 стр.
  • Митрополитският храм “Св. Стефан” в Несебър и неговият художествен кръг: културен контекст, интертекстуалност и интервизуалност, София: изд. Марин Дринов, 2022, 408 стр.[18]

Преводи:[редактиране | редактиране на кода]

Емануел Мутафов е преводач на научна литература от/на гръцки език. Превел е на български език три съвременни гръцки романа. Най-известният му превод е на „Малка Англия“ от Йоанна Каристияни.

Илюстрации:[редактиране | редактиране на кода]

Като художник Е. Мутафов се занимава предимно с графика. Илюстрирал е някои от преводите си, както и стихосбирките „Докосване от юг“ на Аристотелис Дарусис и „Анотации към Рая“ на Алън Стивънс.

Източници:[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Мутафов Е., Паганистични елементи в култа и иконографията на Св. Пророк Илия, София: Изд. Константин-Кирил Философ, 1987, 80 стр.
  2. ↑ Wissenschaftskolleg zu Berlin // Посетен на 14.11.2020.
  3. ↑ Литературен форум Брой 5 (489). Книгите // Slovo.bg Брой 5 (489). 5.02.2002 – 11.02.2002 г.
  4. ↑ Гергова, Иванка. Емануел Мутафов навърши 50 години! // Платформа за изкуства. 9.01.2018.
  5. ↑ Publons researchers Emmanuel Moutafov // Посетен на 14.11.2020.
  6. ↑ Институт за изследване на изкуствата. Сборници „Изкуствоведски четения“ // Посетен на 09.11.2020.
  7. ↑ НАЦИД // Преглед на академични длъжности и дисертации на Е. Мутафов. Архивиран от оригинала на 2020-11-11. Посетен на 11.11.2020 г.
  8. ↑ ИИИзк. Рецензии и становища по конкурс за заемане на академичната длъжност професор // Посетен на 11.11.2020.
  9. ↑ Отменена изложба в Лувъра: Няма да показват икони от България в „ислямска“ експозиция – bTV Новините // btvnovinite.bg. Посетен на 6 април 2021.
  10. ↑ Факти // Публикувано във факти.бг: Проф. Емануел Мутафов: Превръщането на „Св. София“ в джамия е краят на Европа. 1 юли, 2020.
  11. ↑ Утро // utroruse.com.
  12. ↑ Mediafax // Проф. Емануел Мутафов пред Mediafax: Спорът за българската писменост показа антибългарски настроения сред част от политиците и учените. октомври 22, 2020.
  13. ↑ профил на Е. Мутафов в Academia. edu // Посетен на 09.11.2020.
  14. ↑ Google scholars Emmanuel Moutafov // Посетен на 14.11.2020.
  15. ↑ Представяне на сайта на ИИИзк-БАН
  16. ↑ Попотодоров, Радко. „ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА ХАРТИЯ“ Рецензия на книгата от проф. д-р Радко Попотодоров // Литературен клуб. 21 март 2002 г.
  17. ↑ Brisby, Clair. Emmanuel Moutafov, ‘Europeanisation on Paper’. Treatises on Painting in Greek during the first half of the 18th century. Sofia: Aba, 2001. Pp. 279 (in Bulgarian). // Cambridge Univercity Press. 2002.
  18. ↑ БТА :: Нова книга на проф. Емануел Мутафов за митрополитския храм в Несебър излезе от печат // www.bta.bg. Посетен на 12 май 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Емануел_Мутафов&oldid=12012325“.