Еленова мишка – Уикипедия

	Еленова мишка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Хомякови (Cricetidae)
род:	Американски еленови мишки (Peromyscus)
вид:	Еленова мишка (P. maniculatus)
	Научно наименование
	Peromyscus maniculatus
	Еленова мишка в Общомедия
	[ редактиране ]

Еленова мишка (Peromyscus maniculatus) е вид дребен северноамерикански бозайник от семейство Хомякови (Cricetidae).^[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Този гризач е разпространен от горските райони на Аляска и Канада на юг до централната част на Мексико. Видът обитава различни екологични зони като алпийски райони, тундрови гори, пустини, пасища, засети селскостопански площи до тропически гори. Поради разнообразните местообитания видът е представен от 66 подвида.^[3]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Еленовата мишка има малък размер на тялото и е не по-голяма от домашната мишка. Обикновено е с дължина 119-222 mm и тегло от 10 – 24 грама. Дължината на опашката е променлива в различните популации и варира от 45 до 105 милиметра. Горските обитатели обикновено са по-големи и имат по-големи опашки и крака от прерийните форми. Тялото е кръгло и стройно. Главата има заострен нос с големи, черни, мънистени очи. Ушите са големи и покрити с къса козина.

На цвят еленовата мишка е сиво до червеникаво кафява, а вентрално е бяла. Козината е къса, мека и плътна. Опашката в горната страна е по-тъмна.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Еленовата мишка е всеядна. Храни се както с растения, плодове и семена така и с безгръбначни животни.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е активен предимно нощем. Прекарва повечето от времето си на земята, но също така е умел катерач. Изгражда дупки под земята или в пънове и между корени на дърветата. Образуват колонии от един мъжки с няколко женски и младо поколение. През зимата с цел запазване на топлината в гнездото се събират повече индивиди от различни групи. През зимните месеци изпадат и във вцепление като намаляват телесната температура и пестят енергия.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността продължава от 22 до 26 дни като раждат от едно до единадесет малки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Peromyscus maniculatus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Linzey, A.V. Peromyscus maniculatus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 февруари 2010. (на английски)
↑ Hanney, Peter W. Rodents: Their Lives and Habits. New York: Taplinger Publishing Company, 1975.

[1] Peromyscus maniculatus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] Linzey, A.V. Peromyscus maniculatus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 февруари 2010. (на английски)

[Rodents-3] Hanney, Peter W. Rodents: Their Lives and Habits. New York: Taplinger Publishing Company, 1975.

[1]

[2]

[3]