Електроотрицателност – Уикипедия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Електроотрицателността, символизирана като χ, е тенденцията атом на даден химичен елемент да привлича споделени електрони (или електронна плътност), когато образува химическа връзка. Електроотрицателността на атома се влияе както от неговия атомен номер, така и от разстоянието, на което неговите валентни електрони се намират от зареденото ядро. Колкото по-висока е свързаната електроотрицателност, толкова повече атом или заместителна група привлича електрони. Електроотрицателността служи като лесен начин за количествена оценка на енергията на връзката, знака и величината на химическата полярност на връзката, характеризираща връзката по непрекъснатата скала от ковалентно до йонно свързване.
Дефиниция
[редактиране | редактиране на кода]Има няколко начина да се дефинира електроотрицателността. Най-често тя се дефинира чрез полусумата от йонизационната енергия и електронното сродство:
XE = (A + I)/2
Закономерности
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено се използва относителна електроотрицателност, като за единица се приема електроотрицателността на лития (Li).
Електроотрицателността зависи и от обкръжението на атома в молекулата и затова не е постоянно свойство на атомите.
Неметалите имат по-голяма електроотрицателност от металите.
Изменение на електроотрицателността
[редактиране | редактиране на кода]Изменение по групи
[редактиране | редактиране на кода]Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по групи, намалява, защото атомният радиус се увеличава.
Изменение по периоди
[редактиране | редактиране на кода]Електроотрицателността расте с увеличаване на поредния номер по периоди, защото атомният радиус намалява.
Скала на Полинг
[редактиране | редактиране на кода]Група | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | |
Период | |||||||||||||||||||
1 | H 2,2 | He 2,7 | |||||||||||||||||
2 | Li 0,98 | Be 1,57 | B 2,04 | C 2,55 | N 3,04 | O 3,44 | F 3,98 | Ne 4,4 | |||||||||||
3 | Na 0,93 | Mg 1,31 | Al 1,61 | Si 1,9 | P 2,19 | S 2,58 | Cl 3,16 | Ar 3,5 | |||||||||||
4 | K 0,82 | Ca 1 | Sc 1,36 | Ti 1,54 | V 1,63 | Cr 1,66 | Mn 1,55 | Fe 1,83 | Co 1,88 | Ni 1,91 | Cu 1,9 | Zn 1,65 | Ga 1,81 | Ge 2,01 | As 2,18 | Se 2,55 | Br 2,96 | Kr 3,0 | |
5 | Rb 0,82 | Sr 0,95 | Y 1,22 | Zr 1,33 | Nb 1,6 | Mo 2,16 | Tc 1,9 | Ru 2,2 | Rh 2,28 | Pd 2,2 | Ag 1,93 | Cd 1,69 | In 1,78 | Sn 1,96 | Sb 2,05 | Te 2,1 | I 2,66 | Xe 2,6 | |
6 | Cs 0,79 | Ba 0,89 | La* 1,1 | Hf 1,3 | Ta 1,5 | W 1,7 | Re 1,9 | Os 2,2 | Ir 2,2 | Pt 2,2 | Au 2,4 | Hg 1,9 | Tl 1,8 | Pb 1,8 | Bi 1,9 | Po 2 | At 2,2 | Rn 2,4 | |
7 | Fr 0,7 | Ra 0,9 | Ac** 1,1 | Rf — | Db — | Sg — | Bh — | Hs — | Mt — | Ds — | Uuu — | Uub — | Uut — | Uuq — | Uup — | Uuh — | Uus — | Uuo — | |
Лантаниди | * | La 1,1 | Ce 1,12 | Pr 1,13 | Nd 1,14 | Pm 1,13 | Sm 1,17 | Eu 1,2 | Gd 1,2 | Tb 1,1 | Dy 1,22 | Ho 1,23 | Er 1,24 | Tm 1,25 | Yb 1,1 | Lu 1,27 | |||
Актиниди | ** | Ac 1,1 | Th 1,3 | Pa 1,5 | U 1,7 | Np 1,3 | Pu 1,28 | Am 1,13 | Cm 1,28 | Bk 1,3 | Cf 1,3 | Es 1,3 | Fm 1,3 | Md 1,3 | No 1,3 | Lr 1,3 | |||