Електроотрицателност – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Електроотрицателността, символизирана като χ, е тенденцията атом на даден химичен елемент да привлича споделени електрони (или електронна плътност), когато образува химическа връзка. Електроотрицателността на атома се влияе както от неговия атомен номер, така и от разстоянието, на което неговите валентни електрони се намират от зареденото ядро. Колкото по-висока е свързаната електроотрицателност, толкова повече атом или заместителна група привлича електрони. Електроотрицателността служи като лесен начин за количествена оценка на енергията на връзката, знака и величината на химическата полярност на връзката, характеризираща връзката по непрекъснатата скала от ковалентно до йонно свързване.

Има няколко начина да се дефинира електроотрицателността. Най-често тя се дефинира чрез полусумата от йонизационната енергия и електронното сродство:

X_E = (A + I)/2

Обикновено се използва относителна електроотрицателност, като за единица се приема електроотрицателността на лития (Li).

Електроотрицателността зависи и от обкръжението на атома в молекулата и затова не е постоянно свойство на атомите.

Неметалите имат по-голяма електроотрицателност от металите.

Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по групи, намалява, защото атомният радиус се увеличава.

Електроотрицателността расте с увеличаване на поредния номер по периоди, защото атомният радиус намалява.

• Електронно сродство
• Атомен радиус
• Йонизационна енергия