Екатерина Симидчиева – Уикипедия

Екатерина Симидчиева
българска учителка
Родена	1872 г. Скопие, Османска империя
Починала	24 август 1899 г. (27 г.) Куманово, Османска империя
Учила в	Солунска българска девическа гимназия
Семейство
Съпруг	Авксенти Георгиев
Деца	Борис Борозанов
Подпис
Екатерина Симидчиева в Общомедия

Екатерина Авксентиева Симидчиева или Симитчиева е българска учителка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев.^[1] Завършва Солунската българска девическа гимназия,^[2] след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен българин от града.^[3] С него има син – Борис Борозанов. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихотворение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията – пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.

Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.“ На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство – учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември^[4] умира.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националноосвободителните борби на българското население в Македония.^[5] Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи“ отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги“ се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева“. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.^[6][7] По време на Хуриета през 1909 година и в Скопие е основано женско благотворително дружество на нейното име.^[8] По време на българското управление в Македония през Втората световна война на нейно име са кръстени читалищата в град Куманово^[9] и в кумановското село Градище.^[10]

По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.^[11]

В град Варна има улица, кръстена на нейно име. Към 1942 година улица на нейно име има и в София.^[12]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Мѫкитѣ на българитѣ въ Македония и Одринско. Т. III. Русе, Скоро-печатницата на Спиро Гулабчевъ, 1899.
• Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“
• Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903 г.) Архив на оригинала от 2008-09-05 в Wayback Machine.
• Сборникъ Екатерина Симидчиева. Пловдивъ, Издание на Пловдивския „Женски клубъ“, Печатница „Нова-Заря“, 1900.
• "Екатерина Симитчиева", публикувано във в-к "Независима Македония. Орган на македонската емиграция", год. I, бр. 23, София, 13 септември 1923 година
• "Последният фазис на Кумановския въпрос и опасността от една нова катастрофа в Македония", "Некролог на Екатерина Симидчиева", публикувано във в-к "Реформи. Орган на Върховния Македонски Комитет", София, год. I, бр. 15 и бр. 27, 5 май и 11 септември 1899

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“