Егон Шиле – Уикипедия

Егон Шиле Egon Schiele
австрийски художник
Автопортрет от 1912
Роден	12 юни 1890 г. Тулн на Дунав, Австро-Унгария
Починал	31 октомври 1918 г. (28 г.) Виена, Австро-Унгария
Погребан	Виена, Австрия
Етнос	Австрийци[1]
Учил във	Виенска академия за изящни изкуства
Кариера в изкуството
Стил	експресионизъм
Жанр	портрет,[2] Автопортрет,[2] пейзажна живопис[2]
Академия	Академия за изящни изкуства във Виена (на немски: Akademie der bildenden Künste Wien)
Направление	живопис
Семейство
Подпис
Егон Шиле в Общомедия

Егон Шиле (на немски: Egon Schiele) е австрийски художник експресионист, един от големите представители на стила модерн (Wiener Moderne). Роден в Тулн на Дунав. Баща му, Адолф, работел в Държавните Австрийски железници като ръководител на гара; майка му, Мари, е била от Крумау, Бохемия. Като дете, той посещава училището на Stift Klosterneuburg (римски католически манастир), където учителят му по изобразително изкуство К.Л. Страуч разпознава и подкрепя артистичния талант на Шиле.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Когато Шиле е на 15, баща му умира от сифилис и той става повереник на вуйчо си (брат на майка му), който е разтревожен от липсата на интерес на младежа към учението, но въпреки това признава страстта и таланта му по отношение на изкуството. През 1906 г. Шиле кандидатства в Kunstgewerbeschule (Институт по изкуства и занаяти) във Виена, където Густав Климт е учил някога. През първата му година там Шиле е изпратен по настояване на няколко членове на факултета в по-традиционната Akademie der Bildenden Künste във Виена през 1906 г. Там той учи боядисване и рисуване, но е разочарован от консерватизма на учебното заведение. Тъй като съществуват сведения, доказващи, че Адолф Хитлер е отхвърлен от Академията през 1907 г., това е довело до погрешното мнение, че Шиле и Хитлер са се познавали във Виена.

През 1907 г. Шиле се среща с Густав Климт. Климт насърчава по-млади художници и е заинтригуван от младия надарен Шиле, купува негови рисунки и му предлага да размени такива срещу негови собствени, урежда му модели и го представя на потенциални спонсори. Също така представя Шиле на Виенския пленер на изкуствата и занаятите, свързан със Сецесиона. През 1908 Шиле прави първата си изложба в Клостерннойбург. Той напуска Академията през 1909 г., след завършване на третата си година, и основава Нова Арт Група заедно с други недоволни студенти.

Климт кани Шиле да изложи някои от неговите творби във Виенското Kunstschau, където последният се натъква на Едвард Мунк, Ян Туръп и Винсент Ван Гог сред поканените. Вече неограничаван от традициите на Академията, Шиле започва да изследва не само човешките форми, но и човешката сексуалност. По онова време, мнозина намират показността на творбите му за скандална.

През 1911 г. Шиле среща седемнадесетгодишната Валери (Уоли) Нойзил, която заживява с него във Виена и му позира като модел за някои от най-добрите му рисунки. За нея е известно много малко – че е била модел на Густав Климт, а може би и негова любовница. Шийле и Уоли избягат от клаустрофобичния, както го възприемат, център на Виена, и заминават за малкото градче Český Krumlov (Крумау) в Южна Бохемия (родното място на майката на Шиле, понастоящем място на музей в памет на Шиле). Въпреки семейните връзки на Шийле в Крумау, той и любовницата му са прогонени от града от жителите, които категорично осъждали начина им на живот, включително и факта, че наемал девойки от града да му позират, както се твърди.

Те заедно се преместват в Нойленгбах, 35 километра западно от Виена, в търсене на вдъхновяващи околности, както и не относително евтино студио, в което да работят. Както и въвВиена, студиото на Шиле става сборен пункт на малолетните престъпници в Нойленгбах. Начинът му на живот предизвиква още по-голяма враждебност сред жителите на градчето и през април 1912 г. той е арестуван за съблазняване на младо момиче, което е малолетно.

Когато влиза в студиото му, за да го арестува, полицията иззема повече от сто рисунки, считани за порнографски. Шиле е задържан до започване на съдебния процес. Когато случаят му е изложен пред съдия, обвиненията за прелъстяване и отвличане отпадат, но художникът е признат за виновен за излагане на еротични рисунки на място, достъпно за деца. В съда съдията изгаря една от непристойните рисунки на пламъка на свещ. Двайсетте и един дни, през които е задържан, се вземат предвид, и Шиле е осъден само на 3 дни затвор. Докато е в затвора, Шиле създава серия от 12 рисунки, изобразяващи мъките му в затвореното и консервативно място.

През 1915 г. Шиле среща Едит и Адел Хармс, които живеят с родителите си на улицата срещу студиото му. Семейството им е от средната класа; баща им е майстор шлосер. През април Шиле и Едит се сгодяват, а вярната Уоли е хладнокръвно отхвърлена от него. Въпреки недоволството на семейството ѝ, Шиле и Едит сключват брак през юни 1915 г. Въпреки избухването на Първата световна война, Шиле успява да развива артистичните си стремления. Продуктивността му е завидна, а творбите му отразяват зрелостта на артист, който напълно контролира таланта си. Поканен е да участва в 49-ата изложба на Сецесиона, който се провежда във Виена през 1918. Петдесет от творбите на Шиле са одобрени за изложбата, и се излагат в основната зала. Също така той проектира плаката за изложбата, който представлява реминисценция на Последната вечеря, с негов портрет на мястото на Исус Христос. Изложбата е с огромен успех, вследствие на което цените на рисунките на Шиле се увеличават и той получава много поръчки за портрети.

През същата година той има успешни изяви в Цюрих, Прага и Дрезден. Шиле участва в множество общи изложби, включително тези на Новата Арт Група в Прага през 1910 г.; Будапеща през 1912 г.; Зондербунд, Кьолн през 1912 г.; както и няколко представяния на Сецесиона в Мюнхен, започнали през 1911 г. През 1913 г. Галерия Ханс Голц, Мюнхен организира първата самостоятелна изложба на Шиле. Провежда се в Париж през 1914 г.

През есента на 1918 г. епидемията от Испански грип, отнел повече от 20 000 000 живота в Европа, достига и Виена. Едит, бременна в шестия месец, умира от болестта на 28 октомври. Шиле почива само три дни след жена си. Тогава е на 28 години. По време на последните три дни от живота си, Шиле рисува няколко скици на Едит; това са последните му творби.

Автопортрети[редактиране | редактиране на кода]

• 
  _{Автопортрет, 1910}
• 
  _{Автопортрет с гримаса, 1910}
• 
  _{Авторпортрет с наведена глава, (1912)}
• 
  _{Любовници – Автопортрет с Уоли, c. 1914 – 1915}
• 
  _{Автопортрет, 1915}

Фигуративни творби[редактиране | редактиране на кода]

• 
  _{Приятелство, 1913}
• 
  _{Седяща жена, подпряна на лакът, 1914.}
• 
  _{Русо момиче със зелени чорапи, 1914}
• 
  _{Зелените чорапи, 1914}
• 
  _{Две жени}
• 
  _{Прегръщаща се двойка, 1917}
• 
  _{Жена (1917).}
• 
  _{Клекнало момиче, подпряно на лактите си 1917}
• 
  _{Седяща жена с пристегнато коляно, 1917}
• 
  _{Седящо момиче, 1917}
• 
  _{Акт 1917}
• 
  _{Семейство, 1918}

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((en)) Егон Шиле – биография и творби в Art Directory
• Арт Център 'Егон Шиле' в Чешки Крумов
• ((ru)) Егон Шиле. Картини

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat