Евгени Янчовски – Уикипедия

Евгени Янчовски
	Евгени Янчовски
Лична информация
Роден	Евгени Вълев Янчовски5 септември 1939 г. (на 84 г.) с. Търнава, България
Пост	Полузащитник
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Евгени Вълев Янчовски е бивш български футболист, полузащитник, а впоследствие треньор по футбол. Една от най-големите фигури в историята на Берое (Стара Загора).^[1]

Като футболист играе 14 сезона за Берое от 1960 г. до 1974 г. Рекордьор на клуба по участия в „А“ група – 341. Като треньор извежда Берое до шампионската титла през сезон 1985/86.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от село Търнава, Белослатинско, Янчовски започва да играе още в ученическите си години за местния футболен клуб Любимец. След това преминава в Ударник (София), а докато отбива военната си служба носи екипите на Балкан (Ботевград) и Левски (Карлово).^[2]

През 1960 г., на 21-годишна възраст, е привлечен в Берое (Стара Загора), където вече играе брат му Петко Янчовски. Остава в клуба 14 години до приключване на футболната си кариера през 1974 г. Изиграва общо 341 мача в „А“ група, в които бележи 32 гола. С Берое е двукратен носител на Балканската купа през 1968 г. и 1969 г., двукратен финалист за националната купа през 1967/68 и 1972/73, както и бронзов медалист в шампионата през 1971/72. „Заслужил майстор на спорта“ от 1968 г. Награден със сребърен орден на труда през 1968 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1972 г. За Берое има 10 мача и 2 гола в евротурнирите (4 мача и 1 гол за КНК и 6 мача с 1 гол за Купата на УЕФА).

Между 1963 г. и 1968 г. Янчовски изиграва 16 мача за националния отбор, в които бележи един гол. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, но не влиза в игра по време на шампионата. Сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико'68. Бележи единственият си гол за България на 2 октомври 1968 г., непосредствено преди началото на олимпиадата, в контрола срещу Гана, която е спечелена с 10:0.^[3]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон	Отбор	Първенство	Мачове	Голове
1960/61	Берое	„А“ група	17	2
1961/62	Берое	„А“ група	26	5
1962/63	Берое	„А“ група	30	7
1963/64	Берое	„А“ група	26	2
1964/65	Берое	„А“ група	29	1
1965/66	Берое	„А“ група	28	1
1966/67	Берое	„А“ група	29	2
1967/68	Берое	„А“ група	26	4
1968/69	Берое	„А“ група	28	5
1969/70	Берое	„А“ група	18	1
1970/71	Берое	„Б“ група	?	?
1971/72	Берое	„А“ група	31	2
1972/73	Берое	„А“ група	32	0
1973/74	Берое	„А“ група	21	0

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Янчовски завършва ВИФ „Георги Димитров“ и през 1976 г. започва треньорска кариера в школата на Берое, където работи 3 години. През 1979 г. поема Чирпан и го извежда до 5-о място в Южната „Б“ група през сезон 1981/82. Впоследствие е назначен за старши треньор на елитния Сливен, когото класира за евротурнирите през 1984 г. През сезон 1984/85 е начело на втородивизионния Хасково.

През лятото на 1985 г. Янчовски е назначен за старши треньор на Берое на мястото на Петко Петков. През сезон 1985/86 извежда клуба до историческа първа титла на България. Остава начело на Берое до февруари 1987 г., когато е сменен с партийно решение след загуба с 0:5 от Славия (София). Води общо състава в 46 мача за първенство, от които 25 победи, 13 загуби и 8 равни, при голова разлика 78:65.

През сезон 1987/88 Янчовски е старши треньор на Спартак (Варна), след което поема втородивизионния Черноморец (Бургас). Извежда „акулите“ до промоция в „А“ група и финал за Купата на България, който е загубен с 0:3 от ЦСКА.

През лятото на 1989 г. Янчовски поема кипърския Алки (Ларнака). Бил е също старши треньор на Розова долина (Казанлък) и Ботев (Враца).