Евгени Кирилов – Уикипедия

Евгени Кирилов
български политик
27 юли 2005 г.
Роден
26 януари 1945 г. (79 г.)
Политика
ПартияБългарска социалистическа партия
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   

Евгени Захариев Кирилов е български политик. Народен представител в XXXVII НС, XXXVIII НС, XXXIX НС И XL НС. От 2005 до 2006 е евронаблюдател от България. От 2007 до 2014 е евродепутат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. завършва висше инженерно образование в Университета в Рощок, Германия, а през 1976 г. – „Международни икономически отношения“ и „Международно право“ в Москва.

До 1990 г. е директор „Културен обмен“, член на Националния съвет на ЮНЕСКО. От 1990 до 1993 г. е постоянен представител на Република България за ЮНЕСКО.

От 1997 г. е член на Висшия съвет на БСП. През периода 2001 – 2005 г. е председател на комисията по външна политика и международни връзки на БСП. От 1999 до 2001 г. е член на Бюрото на групата на социалистите в Съвета на Европа.

Депутат в Народното събрание:

  • 37-ото (12 януари 1995 – 19 февруари 1977) от Парламентарната група на БСП – БЗНС „Александър Стамболийски“ – Политически клуб „Екогласност“;
  • 38-о (19 април 1997 – 19 април 2001) от Парламентарната група на Демократичната левица;
  • 39-ото (5 юли 2001 – 17 юни 2005) от Парламентарната група на „Коалиция за България“;
  • 40-ото (2005 – 2007) от „Коалиция за България“.
  • 2005 – 2006 – наблюдател в Европейския парламент
  • 2007 – 2009 – член на Европейския парламент
  • 2009 – 2014 – член на Европейския парламент

Владее английски, френски, немски и руски език.

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № 1 от 24.04.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Евгени Захариев Кирилов в качеството на секретен сътрудник с псевдоним „Манчев“ [1]. Комисията по досиетата установява, че Евгени Кирилов е работил за три направления на разузнаването – Държавна сигурност, военното разузнаване и за Първо главно управление.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №1 от 24.04.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  2. в. „Дума“ от 26 април 2007 г. (Посетен на 8 август 2007 г.), архив на оригинала от 29 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070929092922/http://www.duma.bg/2007/0407/260407/bulgaria/bul-1.html, посетен на 8 август 2007 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]