Евгени Йорданов – Уикипедия

Евгени Йорданов
	Евгени Йорданов
Лична информация
Роден	4 февруари 1978 (45 г.) Кюстендил, България
Ръст	188 см
Пост	Централен нападател
Юношески отбори
Професионални отбори¹
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 12 юни 2011.; * Играе под наем в посочения отбор.

Евгени Йорданов е български футболист, нападател. Роден е на 4 февруари 1978 г. в Кюстендил.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Йорданов започва кариерата си във Велбъжд (Кюстендил). Не успява обаче да се утвърди в родния си клуб, като за 5 сезона играе в едва 24 мача в „А“ група, в които бележи 2 гола. През този период на два пъти е преотстъпван за по един полусезон във Вихър (Горубляне) и Спартак (Варна). През лятото на 2001 г. след обединението на Велбъжд с Локомотив (Пловдив), Йорданов не намира място в новия състав, избран от Димитър Димитров – Херо и преминава в отбора на Пирин (Благоевград).

За „орлетата“ през сезон 2001/02 бележи 4 гола в „Б“ група. През лятото на 2002 г. преминава в Македонска слава. С този отбор през сезон 2002/03 вкарва 18 попадения в 27 срещи и става голмайстор на втория ешелон.

През лятото на 2003 г. е закупен от шампиона на България ЦСКА (София). С „армейците“ Йорданов изиграва два силни сезона, като по време на втория – 2004/05 вкарва 10 попадения и помага на ЦСКА да стане шампион за 30-и път. На 15 май 2005 г. Евгени вкарва първия хеттрик в своята кариера, за победа с 4:1 над Беласица в Петрич.

На 16 август 2005 г. нападателят е продаден на руския Амкар (Перм) за сумата от 200 000 евро.^[1] Така и не успява обаче да се утвърди в руската Премиер лига и за близо две години изиграва само 9 срещи, в които не успява да се разпише. През януари 2007 г. изкарва проби в Интер (Баку), но малко след това получава предложение да се завърне в ЦСКА. На 27 февруари 2007 г. Йорданов е преотстъпен от Амкар на „армейците“ до края на сезона.^[2] След като изтича наемът, Амкар разстрогва договорът на нападателя. Той се завръща в България и сключва контракт с Марек (Дупница).

През зимната пауза на сезон 2007/08 за трети път отива в ЦСКА (София) и в края на сезона става за втори път шампион с червените. След това вдига и Суперкупата на България, но намира рядко място в състава.

През лятото на 2009 г. напуска в посока Вихрен (Сандански). След силен сезон с гладиаторите в „Б“ група на 23 юни 2010 г. Йорданов подписва едногодишен контракт с Берое (Стара Загора).^[3] След края на сезон 2010/11 договорът му е подновен за още един сезон.^[4]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон	Отбор	Първенство	Мачове	Голове
1996/97	Велбъжд	„А“ група	6	0
1997/98	Велбъжд	„А“ група	2	0
1998/ес.	Вихър	„В“ група	?	?
1999/пр.	Спартак (Вн)	„А“ група	6	0
1999/00	Велбъжд	„А“ група	7	1
2000/01	Велбъжд	„А“ група	9	1
2001/02	Пирин	„Б“ група	18	4
2002/03	Македонска слава	„Б“ група	27	18
2003/04	ЦСКА	„А“ група	25	7
2004/05	ЦСКА	„А“ група	23	9
2005/ес.	ЦСКА	„А“ група	1	0
2005	Амкар	Премиер Лига	6	0
2006	Амкар	Премиер Лига	3	0
2007/пр.	ЦСКА	„А“ група	13	4
2007/ес.	Марек	„А“ група	10	1
2008/пр.	ЦСКА	„А“ група	8	1
2008/09	ЦСКА	„А“ група	13	2
2009/10	Вихрен	„Б“ група	14	9
2010/11	Берое	„А“ група	25	4
2011/12	Берое	„А“ група	0	0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Евгени Йорданов стана третия българин в Амкар^{[неработеща препратка]} radiogong.net 16 август 2005 г.
↑ Евгени Йорданов под наем в ЦСКА до лятото^{[неработеща препратка]} novinar.bg 27 февруари 2007 г.
↑ Берое привлече Евгени Йорданов gong.bg 23 юни 2010 г.
↑ Драголов: Йорданов ще поднови договора си с Берое gong.bg 9 юни 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Профил на Йорданов^{[неработеща препратка]} в sporta.bg
Профил на Йорданов в footballdatabase.eu

[1] Евгени Йорданов стана третия българин в Амкар^{[неработеща препратка]} radiogong.net 16 август 2005 г.

[2] Евгени Йорданов под наем в ЦСКА до лятото^{[неработеща препратка]} novinar.bg 27 февруари 2007 г.

[3] Берое привлече Евгени Йорданов gong.bg 23 юни 2010 г.

[4] Драголов: Йорданов ще поднови договора си с Берое gong.bg 9 юни 2011 г.

[1]

[2]

[3]

[4]