Дървостой – Уикипедия

Дървостоят е основната съставна част на гората и представлява съвкупността от дърветата в гората. Храстите и тревната покривка не се включват като част от дървостоя, а са част от другите съставни растителни части на гората: подгон, подлес, подраст, жива почвена покривка или извънетажна растителност.

В дървостоя се отличават:

  • главен дървесен вид (видове) – дървесният вид, който при съответните екологични и икономически условия е най-подходящ за отглеждане;
  • второстепенен дървесен вид (видове) – който при същите условия няма необходимото стопанско значение.[1]

Състав на дървостоя[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от какви дървесни видове е съставен дървостоят, насажденията биват чисти или смесени. Чистите насаждения са тези, в които има дървета само от един дървесен вид или дървета от други видове в обем (запас) не повече от 5% от обема на цялото насаждение. Съставът на насаждението се определя чрез таксационни измервания, изчисления или окомерно.[1]

Етажност[редактиране | редактиране на кода]

Основен признак, характеризиращ вертикалния строеж на дървостоя, е фóрмата (още: етажност) на насаждението. Под „етаж“ се разбира частта от дървостоя, чийто корони са разположени приблизително на една и съща височина от земята. По своята форма горските насаждения биват:

  • прости (едноетажни) – насаждения, в които по-голямата част от короните на дърветата заемат един и същ въздушен слой, при допустима разлика от 10 – 15% от височините на дърветата;
  • сложни (двуетажни) – насаждения, при които короните на дърветата образуват отделни етажи (склопове), като най-високият етаж се приема за първи, и за всеки етаж са изпълнени следните условия:
    • височината на дърветата от долните етажи не надхвърля половината от височината на дърветата от горния етаж;
    • дърветата в етажа формират склопеност (т.е. степен на доближаване на короните на дърветата) над 0,3.

Примери за сложни смесени насаждения са двуетажните борови-смърчови гори. Не е задължително сложните насаждения да се състоят от два дървесни вида: възможно е и да се състоят само от един дървесен вид, екземплярите от който са на различна възраст.[1] Най-често двуетажните насаждения са смесени, като първият етаж е от светлолюбив вид, а вторият – от сенкоиздръжлив дървесен вид.[2]

На територията на България сложните по форма насаждения са двуетажни, докато в тропическите гори могат да се опишат до пет различни дървесни етажа.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Катя Метанова, Мартин Борисов. „Лесовъдство“, Просвета – София АД, 2005, ISBN 954-01-1675-9, стр. 7 – 9.
  2. а б Георги Костов, Васил Стипцов. „Учебно помагало по лесовъдство“. ЕТ „Рута“, София, 2004, ISBN 954-8783-86-X, стр. 6 – 8.