Дуче – Уикипедия

Дуче на фашизма
Duce del Fascismo
Щандартът на дучето
Информация
СтатусЗакрита
ОбръщениеНегово Превъзходителство
СедалищеВила Торлония
Назначен отГолям фашистки съвет
Мандат1925 – 1945
Създаден24 декември 1925 г.
ПървиБенито Мусолини
ПоследенБенито Мусолини
Закрит25 април 1945 г.

Дуче (на италиански: Duce) е италианска титла, произлизаща от латинската дума dux и имаща връзка с duke (херцог). Водачът (лидерът) на националната фашистка партия Бенито Мусолини е наричан от фашистите Il Duce („водачът“) на движението. През 1925 г. обръщението към него е Sua Eccellenza Benito Mussolini, Capo del Governo, Duce del Fascismo e Fondatore dell'Impero („Негово превъзходителство Бенито Мусолини, ръководител на правителството, водач на фашизма и основател на империята“). Мусолини съчетава това и с длъжността председател на Министерския съвет: конституционната позиция, която го оправомощава да управлява Италия от името на краля на Италия. "Основател на империята" е добавено специално за Мусолини като официално лице, представляващо Италианската империя от името на краля през 1936 г., след победата във Втората италианско-етиопска война. Позицията се заема от Мусолини до 1943 г., когато той е отстранен от длъжност от краля, титлата „Дуче на фашизма“ е премахната, а маршал Пиетро Бадолио е назначен за председател на Министерския съвет.

Тази титла е моделът, възприет от други фашистки лидери, като фюрер от Адолф Хитлер и каудильо от Франсиско Франко. През септември 1943 г. Мусолини остава само „Дуче на Италианската социална република“ (на италиански: Duce della Repubblica Sociale Italiana) и заема длъжността до разпадането на Италианската социална република и смъртта му през април 1945 г.[1]

История на термина[редактиране | редактиране на кода]

Титлата е използвана извън традиционния благороден смисъл в някои от публикациите, възхваляващи Гарибалди по време на обединението на Италия през 1860 г., макар и да не е официално възприета от самия Гарибалди.[2]

Duce Supremo („Върховен водач“) е използвана по-официално от Виктор Емануил III през 1915 г. по време на Първата световна война, позовавайки се на ролята му на главен командир на въоръжените сили. Терминът е използван и от Габриеле д'Анунцио като диктатор на самопровъзгласения италиански регент на Карнаро през 1920 г., и най-вече от фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Картината Il Duce на Джерардо Дотори представлява Мусолини, а заглавието Il Duce се свързва с фашизма и вече не е обичайно използвано, освен по отношение на него. Поради съвременните антифашистки настроения на италианските оратори, като цяло сега използват други думи за водач, главно с английска заемна дума лидер. Въпреки това, думата дуче оцелява като антономазия за Бенито Мусолини.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Мусолини възнамерява Големият съвет на фашизма да избере наследник от списък от трима избрани от него мъже и да представи името му за одобрение от краля. От 1940 г. може би е подготвян за дуче неговият зет Галеацо Чано.[3]

Дуче[редактиране | редактиране на кода]

Дуче на Италианския фашизъм[редактиране | редактиране на кода]

Портрет Име
(роден–починал) 		Продължителност Партия
Бенито Мусолини
(1883 – 1945) 		24 декември 1925 г. 25 юли 1943 г. Национална фашистка партия

Дуче на Италианската социална република[редактиране | редактиране на кода]

Портрет Име
(роден–починал) 		Продължителност Партия
Бенито Мусолини
(1883 – 1945) 		23 септември 1943 г. 25 април 1945 г. Републиканска фашистка партия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Quartermaine, L. (2000). Mussolini's Last Republic: Propaganda and Politics in the Italian Social Republic. p. 21
  2. ↑ Lucy Riall, „Garibaldi, Invention of a Hero“, London, 2007, Ch. 9
  3. ↑ Gunther, John. Inside Europe. New York, Harper & Brothers, 1940. с. 255, 257 – 258.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дуче&oldid=11995863“.