Доняна – Уикипедия

Доняна
Doñana
МестоположениеАндалусия, Испания
Площ543 km²
Създаден1969 г.
Посетители392 958 (2007 г.)
УебсайтОфициален сайт
Обект на ЮНЕСКО
РегионЕвропа и Северна Америка
Типкултурно наследство
Критерииvii, ix, x
Вписване1994 (18-а сесия)
Разширение2005
Доняна в Общомедия

Доняна (на испански: Parque Nacional y Natural de Doñana) е национален парк в автономна област Андалусия, Испания. Той е един от обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Испания.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Доняна се намира в провинциите Уелва и Севиля, част от автономната област Андалусия. Територията на парка е 543 km², от които 135 km² са особено охраняема територия. Паркът заема основно крайбрежни гори, сладководни блата и дюни в района на устието на река Гуадалкивир в Атлантическия океан. Паркът е създаден през 1963 г. с цел опазване на невероятното разнообразие на животни (особено птици) и растения.

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. в околностите на националния парк е отредена територия, която служи за буферна зона и е обявена за природен парк под ръководството на регионалното правителство. През 1994 г. ЮНЕСКО, определя парка за част от световното наследство и го определя като биосферен резерват. Това е влажна зона с международно значение в списъка на Рамсарската конвенция.

Паркът се характеризира с огромно биоразнообразие уникално за Европа. Тук има голямо разнообразие от екосистеми, срещат се десетки видове европейски и африкански прелетни птици. Тук е място за зимуване на над половин милион прелетни водоплаващи птици. Срещат се още елен лопатар, западноевропейски благороден елен (Cervus elaphus elaphus), дива свиня, язовец, египетска мангуста, и застрашени видове като Орел на Адалберт и испански рис.

Камили[редактиране | редактиране на кода]

През 19-и и 20 век едно стадо от диви едногърби камили обитава района. Вероятно те са интродуцирани по времето на завладяването на Испания от маврите през 8 век. Възможно е и да са наследници на избягали от керван товарни камили въведени в района през 1829 г. от Маркиз де Молина.[1][2] През 1950 г. е имало само осем камили, които обаче са били застрашени от бракониери [3].

Екологични проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Пилигрими[редактиране | редактиране на кода]

Паркът е част от маршрута на християнски поклонници, които ежегодно могат да достигнат до един милион. Това обаче оказва сериозно влияние на екосистемата.

Минно замърсяване[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. парка претърпява екологична катастрофа в резултат на масивен разлив на метални отпадъци от резервоар на мина намираща се нагоре по течението на Гуадалкивир.

Въздействие на селското стопанство[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Световния фонд за дивата природа предупреждава, че ягодовите ферми разположени около парка, в които се произвеждат 95% от испанските ягоди, заплашват да причинят катастрофални щети в резултат на изпомпването на подпочвените води и замърсяване на почвата и водите с пестициди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chapman, Abel. Wild Spain. London, Gurney and Jackson, 1893. с. 94 – 101.
  2. Chapman, Abel. Unexplored Spain. New York, E. Arnold, 1910. с. 275 – 282.
  3. Meissner, Hans Otto. Unknown Europe. London and Glasgow, Blackie & Sons, 1963. с. 100 – 124.