Дончо Ангелов – Уикипедия

Дончо Ангелов
български революционер
Роден
1884 г.
Починал
ноември 1921 г. (37 г.)
Награди„Свети Александър“
Дончо Ангелов в Общомедия
Четата на Дончо Ангелов (седналият в средата) от 1906 година.

Дончо (Дони) Ангелов, известен като Кратовски,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангелов е роден в 1884 година в кратовското село Талашманце, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Занимава се с търговия. Влиза във ВМОРО и първоначално е четник, а от пролетта на 1906 година е кратовски районен войвода. През 1912 година завежда кратовската околия на ВМОРО.[2] Негов четник в 1912 година е Филип Павлев.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално като войвода в чета №33 на Славчо Абазов, по-късно в четата на Тодор Александров, в 14 воденска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО.[5][6]

След Балканската война Дончо Ангелов възстановява революционната си дейност в Кратовско сега срещу новата сръбска власт[18].

При намесата на България в Първата световна война през ноември 1915 г. четата на Дончо Ангелов става партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Взводът на Ангелов прекъсва навсякъде сръбските съобщителни връзки, арестува сръбското общинско управление в Лесново, разбива сръбските части и влиза в Кратово един ден преди настъпващата българска войска и подпомага всячески настъплението на Двадесет и втори пехотен тракийски полк.[19][20]

През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[21]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Дончо Ангелов е награден с орден „Свети Александър“.[22]

Участва във възстановяването на ВМРО след 1920 година, но е близък с групата на Славе Иванов и Стоян Мишев, които искат насрочване на конгрес на организацията. Изпратен е от тях като войвода в Кратовско[23]. През октомври 1921 година Дончо Ангелов договаря среща с Тодор Александров за подготовка на конгреса, но при срещата им четата му е обезоръжена, а той самият е убит край село Саса от четата на Иван Бърльо[24].[25]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 34.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 174.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27, 893, 894.
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 383.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 602.
  16. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 278.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
  18. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 27
  19. ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  20. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.
  21. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
  22. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  23. ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929 г.
  24. ↑ Славе Ивановъ, Тодоръ Александровъ и македонското освободителнодвижение, Виена, 1924, стр. 33-36.
  25. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дончо_Ангелов&oldid=11674454“.