Добрин Добрев (семиотик) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Добрин Добрев.
Добрин Добрев
български литературовед семиотик
Роден
7 февруари 1951 г. (73 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областсемиотика, литературна история и теория, литературна семиотика, естетика, културология, методика на преподаването на литература
Работил вШуменски университет, Виенски университет
Политика
ПартияГЕРБ
Семейство
СъпругаЕлка Добрева
ДецаНиколай Начев
Илина Начева

Добрин Начев Добрев е български литературовед, семиотик и културолог, професор, доктор на филологическите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 февруари 1951 г. в Дряново. Завършва гимназия в Шумен (1969) и „Българска филология“ в Софийския държавен университет (1974). След това работи в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) – филиал Сливен, както и като експерт по литература в Шумен.

От 1980 г. е преподавател във Висшия педагогически институт в Шумен. Защитава докторска дисертация на тема „Проблеми на семиотичния анализ на художествената литература“ (1984)[1]. Специализира в София (1980), Бърно (1984), Прага (1986), Москва (1988) и Варшава (1989). През 1997 – 2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Символите в българския символизъм“ (1999). От 2001 г. е професор по теория на литературата.

От 2002 до 2007 г. е ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.[2]

Член на Съюза на учените в България.

Изследването му „Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука“ в съавторство с Е. Добрева е първото по рода си в България проследяване на същността и историческото развитие на знаковата система във филологическата наука.

Обявен за един от „Достойните българи за 2006 година“ в инициативата на вестник „24 часа“.

Три пъти носител на наградата на град Шумен за наука (1989, 2001 и 2015 г.).[3]

Почетен гражданин на град Шумен (2020 г.).[4][5][6]

Областен лидер на ГЕРБ в Шумен от август 2010 г. до октомври 2014 г.[7]

Член е на журито на националната награда „Иван Пейчев“ през 2009 г.[8], 2013 г.[9], 2017 г. и 2019 г.[10][11]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Аспекти на художествените системи. Знакови характеристики“ (студия). – В: Годишник на СУ „Климент Охридски“, ФСС, том 76, кн. 2, 1982
  • Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1988, 228 с. Издателски № 29304, Код 02/ 9535122311/ 5014–39–88 (в съавт. с Елка Добрева)
  • Поетика на Йовковия разказ. София: Университетско издателство „Климент Охридски“, 1989, 133 с. (второ изд. Шумен: Глаукс, 1993). Издателски индекс 186, Код 36/ 9535322211/5006–5–89
  • „Проблеми на общата текстова типология“ (студия). – В: Общуване с текста, София: Университетско издателство „Климент Охридски“, 1992, стр. 41 – 69.
  • Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен: Глаукс, 1992, 125 с. ISBN 954-8164-04-3 (в съавт. с Теменуга Тенева)
  • Справочник на семиотичните термини. Шумен: Глаукс, 1992, 156 с. ISBN 954-8164-02-7 (в съавт. с Елка Добрева)
  • Справочник на символите в българския символизъм. Шумен: Глаукс, 1996, 264 с. ISBN 954-8164-01-9
  • Символите в творчеството на българските символисти. София: Сиела, 2000, 396 с. ISBN 954-649-339-2
  • „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Контексти на прочита. София: Кръгозор, 2003, 152 с. ISBN 954-771-048-6
  • Увод в литературната теория. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2004, 198 с. ISBN 954-577-255-7 (в съавт. с М. Костадинова)
  • Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата. Велико Търново: Фабер, 2010, 192 с.[12] ISBN 978-954-400-446-0
  • Изкуството: история на идеите. Велико Търново: Фабер, 2014, 287 с. ISBN 978-619-00-0125-6[13][14]
  • „Тайните на глаголицата“ (студия). – В: Limes slavicus 2. Културни концепти на славянството. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2017, стр. 11 – 54.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Добрин Начев Добрев[неработеща препратка], НАЦИД.
  2. ↑ „Маргарита Георгиева е новият ректор на Шуменския университет“, Шум.bg, 30 ноември 2007 г.
  3. ↑ Биография на проф. Добрин Добрев на сайта на Шуменския университет.
  4. ↑ „Информация за почетните граждани на град Шумен“, сайт на община Шумен.
  5. ↑ „Професор и полковник почетни граждани на Шумен“, shumenonline.bg, 25 юни 2020.
  6. ↑ „Общинският съвет удостои проф. д.ф.н. Добрин Добрев със званието Почетен гражданин на град Шумен“, сайт на Шуменския университет, 28 май 2020.
  7. ↑ „Лидерът на ГЕРБ-Шумен Добрин Добрев подаде оставка, Любомир Христов пое поста“, topnovini.bg, 29 октомври 2014.
  8. ↑ Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“, в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
  9. ↑ „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
  10. ↑ „Кристин Димитрова е новият носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, 24shumen.com, 30 ноември 2019 г.
  11. ↑ Антоний Димов, „Кристин Димитрова с Наградата „Иван Пейчев“, БНР, 5 декември 2019 г.
  12. ↑ „Проф. Добрин Добрев: „Масони и суфи имат общи знаци“, интервю на сп. „Книжарница“ по повод книгата Тайните на Томбул джамия, 03.11.2011.
  13. ↑ Младен Енчев, „Пътеводител на естетическия стопаджия“, рец. в електронно списание LiterNet, 11.03.2015, № 3 (185).
  14. ↑ „Изкуството. История на идеите“, БНТ, 2 март 2015.
  • „Речник по нова българска литература“, София, 1994

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Добрин_Добрев_(семиотик)&oldid=12136600“.