Динко Дерменджиев – Уикипедия

Динко Дерменджиев
Лична информация
ПрякорЧико
Роден
Динко Цветков Дерменджиев
2 юни 1941 г.
Починал1 май 2019 г. (77 г.)
Пловдив, България
ПостНападател
Юношески отбори
България Марица (Пд)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1959 – 1978България Ботев (Пд)447(194)
Национален отбор
1962 – 1977България България58(19)
Треньор
1978 – 1979
1979 – 1984
1984 – 1985
1987 – 1988
1988 – 1989
1989 – 1991
1991
1992
1992
1993
1995
1996
1996
1997
1997 – 1998
1998 – 1999
2000
2001
България Чепинец
България Ботев (Пд)
България Шумен
България Спартак (Пл)
Омония Арадипу
България Ботев (Пд)
Левски (Сф)
Хебър
Ботев (Пд)
Ботев (Пд)
Черноморец (Бс)
)
Локомотив (Сф)
Марица (Пд)
Ботев (Пд)
)
Ботев (Пд)
Ботев (Пд)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Динко Цветков Дерменджиев – Чико е български футболист, нападател. Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив.Единствения отбор в който е играл е Ботев Пловдив.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва футболната си кариера като вратар в Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона.

Изиграл е 447 мача в „А“ РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.

В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).

За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).

Обявяван за „Футболист на Пловдив“ за 1966, 1967 и 1976 година.

Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век.

Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с „Ботев“ (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на „А“ РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.

Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.

След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в Чепинец (Велинград) (1978 – 1979), Шумен (1984 – 1985), младежкия национален отбор (1985 – 1987, 1994 – 1995) Спартак (Плевен) (1987 – 1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988 – 1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), 1996/пр., 1998 – 1999) и Ботев (Пловдив) (1979 – 1984, 1989 – 1991, 1992 – 1993, 1995 – 1996, 1997 – 1998, 1999 – 2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999 – 2000).

Умира на 1 май 2019 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]